Какви избори, като нямаме избор?

В предишната версия на блога бях отделила точно 3 думи за политическите си пристрастия – по Бай Ганьовски, „Сите са маскари“. Ако досега не съм надигала глас да дам подробно мнението си за политическата система в България, то е било защото съм чувствала, че аз право на недоволство нямам. Защото не гласувам.

През целия си съзнателен живот съм разсъждавала като Тишо – докато не видя достойно предложение, аз вота си няма да дам на никого, та поне някой като ме краде и лъже, да го прави без моята благословия. И вместо да се вдигна веднъж на няколко години и да пропътувам 120 км. до официалния си адрес, за да гласувам, аз апатично наблюдавам изборите по телевизора, сумтя под нос и мрачно прогнозирам идните няколко години пред наличната домашна аудитория.

Всичко поред видяхме – който не е дошъл на власт, само той не се е изложил, а срам ме хваща да се сещам за периодичните герои на деня, които изпълзяват отнякъде, обещават да ни оправят за 800 дни, да национализират предприятията, циганите на сапун и пр. а колебливия и отчаян електорат се хваща за тях като удавник за сламка, понеже се надява този път да е различно. Е … не е. Няма нужда да сочим, сещате се кой е новия герой на деня. И като гледам прогнозите, този път пак сами ще си го натресем.

Нейсе. Прав е г-н Димитров, алтернативи просто няма. Хвани единия, удари другия, a парламента е пълен със всякаква нагла сволоч, даже и педофил по едно време си имахме. Със стари курви, нов бардак. Малко цветиста, но няма по-вярна приказка от тази за българската политика. Някои са в играта откакто са раздадени първите карти, само отборите сменят. Дисиденти, агенти, контингенти, мутрагенти …

Тази година кампанията е свирепа. Ама наистина злобна, негативна, упорита, разточителна. Отвсякъде ме облъчват с послания, по блогове, социални мрежи и чатове някой ме спами с обяснения как „нашите“ наистина ти мислят доброто. Иде ми да пищя вече и накрая си го отнесе почти невинен мой познат, който ми прати снимка на беззъб циганин с надпис „Ако не гласуваш ти, ще гласувам аз“.

Махатма Ганди е казал, че „Каквото и да направиш, то няма да има значение, но е важно да го направиш“. И след като придадох малко псевдо-интелектуалност на постинга с този цитат, ще завърша с това, че на Избори 2009 е важно най-после да се гласува. Не защото имаме блестящи кандидати, а за да се омаломощи гласа на купените, отчаяните, фанатиците и онези, които отиват от автобуса до урната под строй. Извинете за клишето, за да поемем малко отговорност за това, което става, за да имаме право да протестираме и да се възмущаваме после. 0.0000135% от електората няма да са безучастни. Това съм аз!

Във всяка една ситуация, най-доброто, което можеш да направиш, е да постъпиш правилно. Второто най-добро е да постъпиш грешно. А най-лошото, което можеш да направиш, е да не направиш нищо.
Т. Рузвелт