За писането

Denia: Разказвачът

Винаги съм имала „нещо“. То е било движещата ми сила в Интернет, през чатове и форуми, та чак до този блог. Не знаех какво е, докато не прочетох автобиографията на Стивън Кинг. Нещо, което самият той има. Тази нужда да пишеш, непрекъснато да разказваш истории, да споделяш части от себе си, отвъд границата на разумното и здравословното. Същата нужда, която го изкарва от наркоманския делириум достатъчно дълго, за да напише „Куджо“. Онази, която му дава сили да пропише отново само 5 седмици след като край пътя го удря ван и натрошава на безброй места гръбнака и костите му.

Според Фройд, мотивацията на писането, както и на всеки друг творчески процес е сублимацията – пренасочване на фрустрации, обръщане енергията, свързана с неприемлив импулс в социално приемлива дейност. Един вид, чрез писането, всеки автор освобождава негативите си и се самолекува.

В този блог аз прохождам и правя малките крачки, които ще ме направят по-уверен автор и по-хармоничен човек. Тук аз правя генералната репетиция за историята, която имам нужда да разкажа.

Но тя не е от историите, които се разказват лесно. Не можеш да я напишеш на лаптопа в кафенето. Тази история се пише на тъмно, сам и трезв, за да изстрадаш отново всеки миг от нея и докато я пишеш, гризеш пръстите и устните си, спираш, за да плачеш на глас и всяка пора на тялото ти изпуска отровна пот. Но знам, че когато най-накрая свърша, ще мога да въздъхна с облекчение и никога вече няма да сънувам кошмари.

Целта на писането не е да натрупаш пари, да спечелиш слава, жени или приятели. Всъщност целта му е единствено да направиш живота на онези, които четат книгите ти — а и твоя собствен — по-богат. Целта му е да си стъпиш на краката, да се справиш, да превъзмогнеш себе си. Да бъдеш щастлив.
Стивън Кинг