Вечната ми лятна драма е, че много се харесвам с тен, но не обичам да ходя на плаж. Опитвам се да гледам позитивно на цялото преживяване, но не мога да си внуша, че стоенето на слънце е полезно за някой, така хронично умствено разстроен като мен.

Отиваме с колата. Навалица. Трябва да разриташ няколко човека, за да си освободиш място и пак накрая се оказваш под чадър, без всъщност да си донесъл такъв.

Настанявам се. Обещаващо е. Тихо плискане на вълни. Нечия бурна челяд тича наоколо, замеря се с пясък и пищи пронизително.

Лягам по гръб и се намазвам с масло. Кожата ми не може да диша, чувствам се като пиле на грил. На всичко отгоре вътрешната част на ръцете и бедрата ми е по-бяла, трябва да изравня тена и да се пека в недостойната поза “жаба на дисекция”.

Обръщам се по корем. Боби ми маже краката и понеже е радетел за равномерен тен без бели петна, тъпче ми банския в задника.

Поне интересни гледки не липсват. Нисък мускулест типаж с прашки. Друг е тръгнал по дълги шорти, но е размислил и си ги е навил до горе, с което е придобил вид на космато дългокрако бебе с червен памперс. Руси видения с искрящо розови бански, изгорели като филия. Млада майка инструктира сина си къде да играе: „Сега, пич, майна, ти ще си тука под чадъра.“

Накичено със злато детенце тръгва на експедиция към най-близката хавлия. Жената на нея го насърчава „Играй си, лелче, ето ги играчките, а това са Жорко и Пламен.“ Плановете за задружна игра не сработват. Малката започва да пренася играчките към собствената си хавлия, излива донесената в кофички вода и заравя дупката, която копаят новите другарчета. Те я наблюдават мрачно, но тя скоро се преориентира и отива да метне пясък и да седне на надуваемия дюшек на следващите късметлии.

А аз наблюдавам през ресници и се усмихвам.

6 thoughts on “На плаж

  1. плажното масло е изобретение на дявола, за да може хората да се правят на пържени филии

    :)

  2. Омазана в масло и умряла от жега, предпочитам да мисля за себе си като за пиле, текстурата е твърда, мазна и гладка като на печен бройлер. Само дето с лек аромат на кокос … :)

  3. „Сега, пич, майна, ти ще си тука под чадъра.“
    ХАХАХАХАХА… Така ли се инструктират вече? :D

    А аз на море рядко ходя – не умея нито да плувам, нито хващам тен като хората. Още по-малко като пържена/печена филия. И въобще, печенето не ми е по вкуса :)))

    Посмях се от сърце, благодаря! :))

  4. Молим! :)

    И мен това обръщение ме облещи, но не съм коментирала. Не е моя работа да давам акъл на хората как да си гледат децата.

    Образи всякакви на плажа …

  5. Хаха…чудесно представяне на плажна картинка! Смях се със сълзи. То някои образи да се чудиш да се смееш ли или да ги съжаляваш…

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Back To Top
%d bloggers like this: