Активирах си тема „Теория на хаоса“. Подхожда ми някакси, макар че аз съм повече практик, отколкото теоретик в хаоса. Дори в момента докато пиша, а до мен гори една канелена свещ, хаосът е завладял всичко. Тръгнал е от бюрото, плъзнал е по леглото, надникнал е даже на рафта в гардероба където пазя роклите за лятото и едно перде.
Хаосът е моя втора природа, нахална сянка, пред която подтичвам, за да изпреваря и да успея да запазя около себе си поне толкова ред, че на работа да нямам неприятности. Но в природата ми е да съм нехайна. С това винаги съм изнервяла хората покрай себе си. Всъщност не е толкова лошо, те просто не разбират, че срещу хаосът не бива да се негодува, ти трябва да го прегърнеш и приемеш.