2009

Стояхме в кафенето, по-скоро смълчани, отколкото ентусиазирани над чашите с мляко-меланж. Опитвах се да съм добър събеседник, но обсебена от натрапчиви мисли за друго, зяпах навън и не връзвах две смислени приказки. Тогава Таня разтърси къдравата главица и ме попита: – Разказвах ли ти като ходихме в Германия с Никола? Аз се приготвих да слушам. „Значи, беше 2000 година, аз на края на някаква моя връзка, когато Никола ми предложи да ходим заедно до Германия да взимаме някакви поръчкови коли….

И както ми е тръгнало, още веднъж да прокарам пръсти по изтръпналата тъкан на душевните белези и да поговоря за нещата, за които не трябва да се мълчи. Думите отнемат от дълбочината на драматизма. Разказана на дневна светлина, историята звучи прозаично. Мога да направя това спокойно, защото съм имала време да обмисля всичко и да погледна от дистанцията на времето. Да стигна дотук не беше лесно. И ако тези няколко параграфа помогнат на някой да разбере по-добре своя близка в…

Ти ме подмина на улицата. … Ти! който беше любовта на живота ми. Ти! който искаше дете от мен. Ти! който ме любеше ненаситно и шептеше най-нежни думи в ухото ми. Ти! който пишеше стихове за теменужения мрак и мен. Ти! който ми носеше закуска и кафе в леглото. Ти! който плачеше като дете в ръцете ми. … Ти! който ме ревнуваше и от сянката ми. Ти! който искаше да ме разбиеш и анализираш до последната молекула. Ти! който мразеше…