Азъ

Може би сте дошли тук по връзка от стария ми блог, или тепърва ме откривате, няма значение. Добре дошли!


Приятно ми е, казвам се Ева. Обичам да разказвам малки историйки, забравям разни неща, когато ми е удобно и се опитвам да не взимам живота твърде насериозно.

По природа съм номад. Не съм пътувала чак толкова много, то е по-скоро състояние на ума. Където и да съм живяла, никога не съм го приемала за окончателно, винаги ми се струва, че нещо ново и интересно ме очаква, само трябва да тръгна отново напред. Живяла съм в САЩ, Кипър, Холандия, а от 2012 живея заедно с 6-годишния си доберман Инди в Германия, близо до границите с Холандия и Белгия.

В ежедневието се водя от принцип за минимализъм и мобилност. Опитвам се да не трупам материални притежания, жилището ми е оскъдно обзаведено. Това ми дава лекота, усещане за свобода, сякаш мога да си тръгна във всеки един момент, когато пожелая. (Разбира се, не е толкова просто.)

Имам намерение да водя един кротък личен блог за пътувания, книги, филми, моите проекти, актуални събития, домашни потреби и всичко друго, което ми се прииска. В малко неща се чувствам компетентна, но хей! това не трябва да ми пречи да се изкажа.

Приятен престой на моя територия!

 


Wat soll dä Kwatsch? е на местен кьолнски диалект и се превежда приблизително като „Какви са тия глупости?“

П.П. Ако искате да се свържете с мен, пуснете ми съобщение оттук.

5 коментара

  1. Поздравления- страхотно решение- ама искам вече новите истории от холандско – германската граница..???))

  2. Здравей, Ева
    аз съм от тези, които са те открили случайно / но………. всъщност вярвам ,че няма случайни неща / – само да споделя, че мотото ти „Да, на правилното място си ;) “ на мен ми се стори като удар в десятката -радвам се,че те намерих тук – поздрави , и успех … :)

  3. Здравей,
    Много ми става депресивно, като прочета, че някой затваря блог…Не знам защо.
    Честито ти ново местенце!

  4. Ирен и Антония, благодаря ви.

    Preor, прав си, наистина е малко тъжно. The end of an era.

    Още повече, когато пуснах една търсачка и видях, че без да разбера (защото не са сложили линк) разни хора са споменавали блога ми с хубаво.

    Но имах 2 възможности. Или да оставя стария блог да запустее от липса на ентусиазъм или да пусна кепенците и да вдигна кервана към по-зелени пасища. Първото щеше да ми е по-жалко. Винаги съм писала с много желание.

    Та, добре дошли тук.

Напиши коментар