Кучешки работи, Обща

нИ съм УмРЕла

От края на лятото почти не съм писала. Ще се оправдая с това, че залях лаптопа и външния си харддиск с голяма чаша Сира Пентаграм Поморие, а вие ще ми повярвате, защото не знаете, че въпросният инцидент стана едва преди 3 седмици. За да си разработя ръждясалото перо може да ви разкажа как започна денят ми. Както винаги, станах в 05:00 часа и се облякох топло. Кучето чакаше търпеливо за разходката, без да драпа с крака по мен или да…

Прочети
Обща

Challenge accepted!

Нали съм споменавала, че имам ужасен страх от високото? Парализирам се, треперят ми краката, вие ми се свят. Ми … що пък вчера да не ида да се катеря? Една колежка ме покани да идем в Kletterwald Aachen и аз се навих. „Предизвикателството е прието“, както би казал Барни Стинсън. Не знам защо реших, че като съм овързана с въжета, колани и карабини няма да е страшно и ще го преодолея. Но при страховете нещата не работят така. Рационални аргументи…

Прочети
Обща

Liebster Award

От много време не съм участвала в блог-игра. Никой не ме е канил просто. Обаче в събота получих съобщение от Любка, че ме е номинирала за Liebster Award, значи отново имам повод да ви досаждам със себе си. Любка е една симпатична и наперена девойка, с която се познаваме задочно и виртуално от няколко години, още отпреди да се вдигне, lock, stock and barrel (and a cat) и да замине за Лондон като графичен дизайнер на свободна практика. Отскоро Любка…

Прочети
Пътувания, Фото

Един ден в Маастрихт

Преди 3 седмици мръднах за малко до Маастрихт, за да се срещна с моите приятели от Амстердам. Аз пристигнах два часа по-рано, които си запълних в шляене из бит пазара. Обяснете го със зодия или сантименталност, но обожавам стари неща. Дай ми само да мишкувам в прашни скринове и по влажните тавани, дори един буркан с копчета от пра-баба ми смятам за върховна находка! След четвъртата обиколка взе леко да ми омръзва, купих си желирани бонбони и легнах за малко на…

Прочети
Малки

За много кратко

Хладно е, затова съм с омачкана памучна риза с дълъг ръкав. Крачолите на дънките са мокри до коляно от сутрешната роса. Още няма 6 часа, сумрачно е, но отдавна сме на разходка, сами в целия свят, поне за малко. Хвърлям топката на Инди, наблюдавам как я лови с елегантен скок във въздуха, окуражавам я с весели викове, чакам да й се нарадва и да я донесе. Започва да си просветлява и си мисля колко внезапно настъпва деня. И тогава наистина…

Прочети
Close