В тъмното

Отдавна порастнах и не ме е страх от тъмното. Сега знам, най-страшното тъмно е вътре в мен.

През последните дни на два пъти ми се случва внезапно да се събудя посред нощ. И без никаква мисъл за въведение, изведнъж ме изпълва чувството, че докато спя животът ми се изнизва със страшна бързина. Като филм на бързи обороти. Пресягам се да почеша ръката си, но усещам костта под тънкото месо и мисля само за това как то ще изсъхне и изтлее, когато умра. Което ще е ей-сега, съвсем скоро. Как всяко мое вълнение е всъщност плод на телесните ми функции, мимолетна безсмислена искра, която ще угасне без следа.

Усещам равномерното дишане на човека до себе си и топлината, която излъчва тялото му. И все пак стоя скована от ужас и мисля за смъртта. Страх първичен и непоносим, който вирее само в мрака.

Нямам причини да мисля за смъртта все още. Родът ми може да се похвали със завидно дълголетие.

Необяснимо.

Може би негодувам. Срещу безславното си ежедневие. Срещу това, че съм се примирила с нещо, с което не е трябвало. Даже знам какво е. Просто удобно се правя, че не знам.

Още една

Чудно нещо сме жените. Закънти ли биологичния часовник, всякакъв разум излита през прозореца.

Изправена пред дилемата да зареже или не разочароващия си приятел, моя позната по Соломоновски реши да му роди дете. Дори когато след първия месец опити за бебе нейната бъдеща опора и закрила я запитал нежно „да не би да е ялова“, това не разколебало твърдата й решимост по този въпрос и миналата седмица, бременна в 6-ти месец, тя се омъжи за човека!

На младото семейство – честито!

Тежки дни

Започнах активното планиране на ремонт. От една страна съм въодушевена – да направя дома си хубав като картинка, чист, светъл, красив. От друга страна предчувствам тежки дни на разорение и похабени нерви. А аз съм станала като една машинка – вървя, а в черепната кутия ми цъкат идеи как да изкарвам повече пари. Вместо да ме занимават възвишени неща, аз мисля само за пари и работа.

Все пак остава и малко време за удоволствия. Вчера ходихме на пикник. Правихме снимки, пекохме филенца на жар, мазахме филии с лютеница, бузите ми изгоряха от вятъра, а по обратния път дремнах, затоплена и замаяна от половинката бира, която изпих.

Животът е хубав.