Още една

Чудно нещо сме жените. Закънти ли биологичния часовник, всякакъв разум излита през прозореца.

Изправена пред дилемата да зареже или не разочароващия си приятел, моя позната по Соломоновски реши да му роди дете. Дори когато след първия месец опити за бебе нейната бъдеща опора и закрила я запитал нежно „да не би да е ялова“, това не разколебало твърдата й решимост по този въпрос и миналата седмица, бременна в 6-ти месец, тя се омъжи за човека!

На младото семейство – честито!

Тежки дни

Започнах активното планиране на ремонт. От една страна съм въодушевена – да направя дома си хубав като картинка, чист, светъл, красив. От друга страна предчувствам тежки дни на разорение и похабени нерви. А аз съм станала като една машинка – вървя, а в черепната кутия ми цъкат идеи как да изкарвам повече пари. Вместо да ме занимават възвишени неща, аз мисля само за пари и работа.

Все пак остава и малко време за удоволствия. Вчера ходихме на пикник. Правихме снимки, пекохме филенца на жар, мазахме филии с лютеница, бузите ми изгоряха от вятъра, а по обратния път дремнах, затоплена и замаяна от половинката бира, която изпих.

Животът е хубав.

Имам си и тема

Активирах си тема „Теория на хаоса“. Подхожда ми някакси, макар че аз съм повече практик, отколкото теоретик в хаоса. Дори в момента докато пиша, а до мен гори една канелена свещ, хаосът е завладял всичко. Тръгнал е от бюрото, плъзнал е по леглото, надникнал е даже на рафта в гардероба където пазя роклите за лятото и едно перде.

Хаосът е моя втора природа, нахална сянка, пред която подтичвам, за да изпреваря и да успея да запазя около себе си поне толкова ред, че на работа да нямам неприятности. Но в природата ми е да съм нехайна. С това винаги съм изнервяла хората покрай себе си. Всъщност не е толкова лошо, те просто не разбират, че срещу хаосът не бива да се негодува, ти трябва да го прегърнеш и приемеш.