Признаци, че остарявам

Казват, че хората не се променяли. А, променят се. Аз преживявам скокове в личностното си развитие всеки път, когато животът ми плесне един зад врата. И друго – колкото и да не ми се иска, ние всички сме функция на биохимията на телата си. Хормони, ензими, импулси. И когато тялото ни се променя с възрастта, понякога се променяме и самите ние. Опитвам се да запазя духа млад, но си личи, че остарявам и то не само по все по-прошарената ми коса.

Не се ядосвам толкова. Преди имах проблеми с неконтролируем гняв. Дали защото стресът ми намаля, откакто напуснах България, дали защото кучето ме пречупи най-накрая или защото хормоните не ми стигат да припаля като хората, но вече трудно нещо ме вади от релси. Гледам, мигам като добиче и току въздъхна само.

Не търся на всяка цена конфронтации, но и не ги избягвам. Според ситуацията. Щом искам да отида и да кажа на жената с немския дог в кафето, че е недопустимо кучето да  лае минувачите и се опитва да им посяга, и че тя трябва да се прибере вкъщи да си го възпитава, то ще отида и ще го направя, нищо, че съм някаква си чужденка в държавата й.

Станах придирчива и консервативна. Ако щеш даже по отношение на бельото си. Едно време носех всякакви шарени полиестерни гащи като връвки, сега – само кюлоти от био памук, бран от елфи на зазоряване, и безшевни бикини от магазин Цифромания. Не съм носила опушен грим и дълги обеци от години (последното ми липсва малко).

От друга страна, за някои неща не се втелявам толкова. Като бях на 18-25 след като си епилирам краката, минавах с пинсета и оглеждах да не би да съм изпуснала нещо, понякога даже за още по-сигурно ги бръснех след това. Сега предимно бръсна. Набързо, а понякога даже и на сухо.

Ни’моа да пия като едно време. Преди лочех 4 вида алкохол до 5 часа сутринта, затварях заведението и отивах както съм с мрежестия чорапогащник на работа. Сега пия два коктейла, две минерални води, в 2 часа съм в леглото и на целия следващ ден ме цепи зверски главата.

Хранителните ми навици се промениха. Като дете и студентка бях повече от доволна да нагъвам сухоежбина, хляб с масло и салам, джоб, ей-такива неща, а супи и ядене със сос избягвах. А сега искам само хубава, богата, бавно готвена яхния или кремава супичка.

Въобще, скъпи читатели, аз съм вече една жена на средна възраст.

Което не ми пречи да вързвам панделки на Инди или да сипвам пуканки с шепите в гърба на М. докато ръцете му са заети с готвене. Напаст, какво да се прави …

Музикален фестивал Pinkpop #47

Тази пролет пак ме беше подгонил някакъв кривиндел. Аз съм така – седя си, седя и ме докривява нещо. Не знам каква беше причината, но ми отмина като си подплатих дните с повече съдържание. Mузиката от хард диска ми след 15 години ми е втръснала до смърт, затова си направих абонамент за Apple Music. И изведнъж светът ми стана по-голям и шарен. Докато работя, откривам нови групи и стилове. Чета отново повече книги и на път за работа слушам подкасти, от които научавам всякакви изумителни неща като това защо и как Кока-Кола успява да задържи 70 години цената на бутилка на 5 цента, от какво печелят играчите на покер, когато не им върви в турнирите, маркетинга зад прочутата чанта Birkin на Hermes, как се прави офшорна компания, защо е премахнат златния стандарт и пр. Супер-интересни неща, препоръчвам ви NPR Planet money podcast.

Подарих си и още едно ново преживяване. Първият ми музикален фестивал и къмпингуване на палатка. Рисковано съчетание, особено като не бях сигурна дали някое от двете ще ми хареса. Но се оказва, че в къмпингуването има нещо, което допада на минималистичната ми природа. Два чифта дрехи, малко тоалетни принадлежности, електронната книга. Носех си къщичката на гърба. Струваше си, плюс часовете чакане на открито на опашка за билети през февруари, за да стоя отпред и да кряскам на Rammstein. Една изпълнена мечта. Е, както повечето мечти не беше съвсем точно както си го представях, но все пак – велико!

Следва малко практическа информация, ако и вие решите да посетите Pinkpop.

DSC01322 DSC01328

Фестивалът Pinkpop съществува от 1970 година и оттогава е видял повечето величия на съвременната музика. В началото е бил наистина скромен, 10 хил. посетители, 10-15 гулдена вход, един див, кичозен, малък Уудсток. Постепенно е ставал все по-голям, по-комерсиален и организиран. Но последното си има и добра страна. Най-вече заради осигурените хигиенни удобства. Имаше прилични тоалетни, душове и станции за зареждане на телефони в близост до къмпинг местата.

DSC01346 DSC01347

Транспорт

Pinkpop се провежда в гр. Landgraaf, Холандия. Дотам можете да стигнете напр. с Wizzair от София до Eindhoven, и оттам с влак до Landgraaf (с една смяна на влака в Heerlen). Другият вариант, ако сте от района, е да идете с кола. Тридневен паркинг в наблизо намиращия се парк Mondo Verde струва 30 евро.

Престой

Билетът струва 195 евро и включва 3 дни фестивал и безплатен къмпинг. Единичните дневни карти, дори и 3 на брой, не дават достъп до къмпинга. Трите къмпинг места предлагат различни удобства, на различно разстояние пеша са от фестивалното място и изборът се свежда до това дали искате да сте в центъра на партито или предпочитате да се насладите на тиха вечер след музикалната програма. Повече информация – тук.

Сигурността е на ниво, всичко е отцепено с огради, има проверки на входа и нощно време се разхожда охрана, която обаче е ненатрапчива и много учтива.

Локация и кетъринг

Самата фестивална локация, Megaland Landgraaf съдържа 4 сцени, на които на ротационен принцип излизат групите. Имаше и специални подиуми, където инвалидите с колички могат да се качат, за да гледат удобно концертите. И наистина имаше много посетители с увреждания. Стори ми се чудесно.

DSC01307

В къмпинга можеш да внесеш провизии, но на фестивалната локация не може да се носи собствена храна. Хапване се предлага в множество павилиони, заплаща се в предварително закупени купони от по 2.50 евро. Цените са нормални за региона. Кафе или малка бира струват 2.50 евро, голяма бира или джин-тоник е 5 евро, хамбургер с телешко е 10 евро и пр. Интересното е, че беше дадена възможност да замениш труд срещу купони – събрани 50 пластмасови чашки или 25 картонени подноса, захвърлени от другите гости ти дават 1 купон. И имаше хора, които спокойно се възползваха от този вариант, без някой да ги гледа изумено.

Настроението беше лежерно, отпуснато. Въргаляхме се по тревата, слушахме музика, пиехме си бира. Нямах и нужда от спрей против комари, даже напротив, при 66 хиляди посетители по-скоро трябваше да се тревожа, че комарите няма да стигнат за всички.

DSC01334 DSC01338 DSC01339 DSC01343 DSC01345

Що се отнася до облеклото – пълна шарения. Тениски, дънки, рокли, венци от изкуствени цветя. Красивите пантофки на цветя ми направиха зверска пришка, затова още първия ден се отървах от тях и навлякох маратонките за бягане. Комбинацията с дълга, памучна пола и горница с качулка беше адски удобна, но и дава отговор на въпроса защо от мен няма да стане моден блогър.

Сигурно пак ще идем догодина, М. се нави лесно, още повече че връзката ни издържа изпитанието с къмпингуването, без някой да поиска да забие на другия нещо метално в окото.

Само едно малко предупреждение – концерти с предимно холандска публика са просто отчайващо нещо, ако на ръст сте под 1.80-1.85 м. Хубави и дружелюбни хора са холандците, но и много, много високи.

П.П. Снимките ми са посредствени, но не ми беше приоритет да фотографирам, ще прощавате.

Life updates, смях през сълзи

Весели празници, банда! Дано да сте имали една хубава година и дано следващата да е дори още по-хубава. Без големи обяснения и обещания, как ще отслабнем и какъв нов език ще научим, просто да сме здрави и поне да се опитваме да сме по-добри.

Ако чакате годишния отчет, ето го. Well, sort of.

Като гледате откога не съм писала, оттогава и не бях бягала. Не че нямах желание, ами се пребих по стълбите. Тъкмо излизах с Инди (интересно как повечето ми истории за пребиване започват с кучето) и тя ме дръпна, хлъзнах се и паднах. Предния път се отървах със синина колкото длан, този път обаче се стоварих с пълна тежест по гръб и си зачуках едно стъпало в гръбнака, на нивото на бъбреците. От очите ми изскочиха искри и угаснаха.

След като се обрах от пода и се качих обратно до вкъщи установих, че съм се заключила отвън, без ключ и телефон. Наложи се да се приютя при съседката ми отдолу, Катаржина, една полякиня, с която имаме много източно-европейски междусъседски отношения. Разбирай, след като се запознахме пихме заедно вишновка (на полски пак вишновка се казва), говорим си на стълбите и отвреме-навреме тя се появява на вратата да ми поиска чаша брашно или захар. След като М. се прибра от работа, и компетентно се изказа, че сигурно „ми е изскочил гръбначен прешлен“, отидохме до спешното, където се оказа, че имам натъртен такъв, 2 седмици пих по 3 пъти на ден обезболяващи, за да мога да си седя на задника и нощем се будех, за да се обърна.

Черешката на тортата за годината поставих в средата на Декември като катастрофирах и съсипах до тотална щета малкия ми Ситроен. Ще ми се да кажа, че някой друг ми беше виновен, но уви, аз си бях. Секунда невнимание, секунда спирачка по-късно в дъждовното време и белята стана. И понеже колата умря на място и пречех на движението, принудително викнаха паяк да ме издърпа до следващата бензиностанция, където за удоволствието платих 215 евро. (30 мин. на посока отиване и връщане до базата, по 194 евро/час).

Въобще, хайде да свършва 2015, защото ми писна от лош късмет и собствени простотии!

Гледам напред, и знам, просто знам, че 2016 трябва да е по-добра. Имам планове и надежди, и ще работя за тях.

Благодаря, че още ме четете. Честита Нова Година!