Обща

… и други странни неща

Покрай случката от онзи ден, сетих се за още един случай, който ме беше стреснал сериозно преди години. Бях около 15-16 годишна, самотно дете, без приятели. Вечер четях книги или си пишех нещо по старите счетоводни тефтери на баба ми. Оставях въобръжението да ме води – космически кораб в пирамида в Андите, тъжни дългопръсти чудовища, които нощем посещават дечица, по едно време дори пишех научнофантастичен роман. Имах и един разказ за човек, който е толкова самотен, че звъни вечер по…

Прочети
Обща

Вселенски шегички

Случи ми се нещо странно. По принцип донякъде съм свикнала, защото покрай мен се образуват завихряния в континуума, но това вчера беше наистина извънредно необичайно. Имах да изпращам едно колетче, но никоя от кутиите, които продават в пощата не беше подходяща за неговите размери и форма. След един следобед почесване по главата реших, че вселената ще намери начин да разреши проблема ми. Просто й имам доверие, като стане въпрос за намиране на неща. На връщане към къщи минах покрай едно…

Прочети
Лично

За писането

Denia: Разказвачът Винаги съм имала „нещо“. То е било движещата ми сила в Интернет, през чатове и форуми, та чак до този блог. Не знаех какво е, докато не прочетох автобиографията на Стивън Кинг. Нещо, което самият той има. Тази нужда да пишеш, непрекъснато да разказваш истории, да споделяш части от себе си, отвъд границата на разумното и здравословното. Същата нужда, която го изкарва от наркоманския делириум достатъчно дълго, за да напише „Куджо“. Онази, която му дава сили да пропише…

Прочети
Мрън-мрън

Какви избори, като нямаме избор?

В предишната версия на блога бях отделила точно 3 думи за политическите си пристрастия – по Бай Ганьовски, „Сите са маскари“. Ако досега не съм надигала глас да дам подробно мнението си за политическата система в България, то е било защото съм чувствала, че аз право на недоволство нямам. Защото не гласувам. През целия си съзнателен живот съм разсъждавала като Тишо – докато не видя достойно предложение, аз вота си няма да дам на никого, та поне някой като ме…

Прочети
Хуморески

На плаж

Вечната ми лятна драма е, че много се харесвам с тен, но не обичам да ходя на плаж. Опитвам се да гледам позитивно на цялото преживяване, но не мога да си внуша, че стоенето на слънце е полезно за някой, така хронично умствено разстроен като мен. Отиваме с колата. Навалица. Трябва да разриташ няколко човека, за да си освободиш място и пак накрая се оказваш под чадър, без всъщност да си донесъл такъв. Настанявам се. Обещаващо е. Тихо плискане на…

Прочети
Close