Домашно насилие

Ти ме подмина …

Ти ме подмина на улицата. … Ти! който беше любовта на живота ми. Ти! който искаше дете от мен. Ти! който ме любеше ненаситно и шептеше най-нежни думи в ухото ми. Ти! който пишеше стихове за теменужения мрак и мен. Ти! който ми носеше закуска и кафе в леглото. Ти! който плачеше като дете в ръцете ми. … Ти! който ме ревнуваше и от сянката ми. Ти! който искаше да ме разбиеш и анализираш до последната молекула. Ти! който мразеше…

Прочети
Лично

Детето в мен

Някои жени не обичат малки дечица. Не изпадат в безумен възторг при вида на бузесто бебе, не се трогват от руси къдрички. Ролята на майка не им подхожда. Те цял живот търсят себе си, бродят в собствения си свят и не очакват детето да му придаде повече смисъл, отколкото те сами са могли да намерят. Боби, например, обича децата. Когато на улицата някой мъник се блъсне в него, занесен в бяг, той се отмества внимателно, проследява го с поглед и…

Прочети
Хора

Езикът на тялото

В годините на самота придобих навика да наблюдавам хората. Заглеждам се да открия в лицата им емоции, истории, несъзнателно се заслушвам в разговорите на тези, които подминавам по улицата. Късчета чужд живот. Вчера на връщане от работа пред погледа ми попадна сцена толкова ясна, че ми стана неудобно. Без да съм го искала и търсила, надничах в разкъсаната плът на една връзка и знаех какво става между тях, без да съм дочула дори една дума. Те стояха насред заведението, единствените…

Прочети
Пътувания

На Бузлуджа

Защо и как се озовах на автобуса за Бузлуджа с младежката организация на БСП, е дълга история. Достатъчно е да кажем, че миналия петък по обед аз и Боби в последния възможен момент се натоварихме с голямата фото техника и потеглихме. Не съм член на партията-майка. Имам си разбирания, които ме доближават до социал-демократ, но всичко е с едно наум. „Социалист“ вече звучи мръсно, като нещо, от което трябва да те е срам. Защото „социалист“ в България значи член на…

Прочети
Обща

… и други странни неща

Покрай случката от онзи ден, сетих се за още един случай, който ме беше стреснал сериозно преди години. Бях около 15-16 годишна, самотно дете, без приятели. Вечер четях книги или си пишех нещо по старите счетоводни тефтери на баба ми. Оставях въобръжението да ме води – космически кораб в пирамида в Андите, тъжни дългопръсти чудовища, които нощем посещават дечица, по едно време дори пишех научнофантастичен роман. Имах и един разказ за човек, който е толкова самотен, че звъни вечер по…

Прочети
Close