Писане

Градът е парфюм

В кристалния пролетен въздух, под новите слънчеви лъчи се носи едно вдъхновяващо ухание. Един калейдоскоп от познати и непознати миризми, които изпълват пространството и докосват спомените. А аз вдишам с пълни гърди парфюма на града и се потапям в него. Сутрин. Миризмата на собствения дом. Дървесина и лек мухъл от банята. Памучни чаршафи. Навирам нос в топлите сгъвки на мъжа, който още спи. Усещам пулса му. Душа плитко и бързо, като хрътка. Опияняващо е. Напускам със съжаление за работа ……

Прочети
Лично

Сътресения

Последните месеци нещата вървяха много, много спокойно. Ремонтът на апартамента е в пауза, дългите тягостни обсъждания на слабите резултати на работа спират да стряскат след време, и понеже отдавна съм спряла сама да клатя лодката, връзката ми с Боби беше спокойно убежище в края на всеки еднообразен ден. От толкова спокойствие чак започна да ми писва и съдбата реши да ме сръга в ребрата, за да ми припомни кое е важното. Или, за по-удобно, реши да сръга най-близкия до мен….

Прочети
Обща

Пролетни настроения

Преди харесвах най-много есента. Тя е уютна, тиха и влажна. Пасва на вродената ми меланхолия. Но в есента има и някакво усещане за обреченост. Като човек в залеза на живота си – може да има добри дни, но знаеш, че оттук насетне нищо няма да става по-хубаво. Сега предпочитам пролетта. Помежду зимата, с намръзналия нос, и лятото, когато прахът се набива в изсушените ми лигавици, тя е сезонът, когато сетивата ми са най-будни, най-остри и успявам да се наслаждавам на…

Прочети
Обща

Гостенин

Днес пак се случи нещо странно. Чистех на котката у нас. Свърших да мета и тръшнах лопатката до стената, когато изведнъж нещо започна да пищи. Пронизителни, цвърчащи, кански писъци, от които ми настръхна косата. Огледах се, ужасена и разтреперана, неспособна да открия източника на шума, когато видях нещо черно и гърчаво, затиснато от лопатката. Дръпнах я и нещото изпадна на земята. Прилеп!!! Дребно телце, сухо като листо, покрито с мека козинка, големи уши, тънки крайници с по един нокът, ципести…

Прочети
Истории

Тефтерчето

Една стара малка история … Семейството на дядо ми е от бедно балканско село. Когато тежкия живот ги притиснал, прадядо ми заминал на гурбет в Сърбия. Работел като градинар, спечеленото пращал вкъщи. Понякога давал пари назаем на българските студенти в Сърбия, а те пишели писма до родителите си, които връщали сумите на прабаба ми. За нещастие, прадядо ми се разболял от пневмония и починал. Вдовицата му останала сама, с три малки деца. От мъжа си получила само малко тефтерче, в…

Прочети
Close