Книги

Слепоглед

След гледането на „Oblivion“ се оплаках колко ми липсва интелектуалното предизвикателство на добрата фантастика, онази, която те кара за мечтаеш за голямото, недостижимото, необозримото. Дотолкова, че чак да те боли, че няма да си там, за да изживееш чудесата на бъдещето. И ето ме, тъкмо затворила „Слепоглед“ на Питър Уотс, влизам да ви кажа, че книгата наистина е толкова добра, колкото разправят. Авторът е морски биолог, човек със солидна подготовка и широки интереси, който не се свени активно да обменя…

Прочети
Лично

Имам доверие

Преди седмица след старателно оглеждане и пробване си купих 2 нови единични сенки за очи към палитрата на ArtDeco. И като казвам „палитра“ имам предвид другите 4 цвята, които стоят в кутийката с магнитно дъно. И какво се оказа – единият нюанс, люляково-сиво, вече го имам. Дребен факт, маловажен, но значи нещо, защото не е първият път когато това се случва. Открила съм, че поставена в ситуация да взимам решение, сходна с такава предходна, в която аз не си спомням…

Прочети
Филми

Oblivion (2013)

Който е внимавал в четенето знае, че аз не харесвам Том Круз. Смятам го за половинчато извинение за мъж и по възможност избягвам филми с него. Откакто, стъпила върху банановата кора от предразсъдъци, гледах Vanilla Sky с доста години закъснение, реших да не го съдя твърде строго. Отделно обожавам научна фантастика, затова и охотно отидох на кино да гледам Oblivion („Забвение“). Земята е унищожена след ядрена война с иноземни пришълци. Джак Харпър и партньорката му Виктория (мечтая за такава млечна…

Прочети
Мрън-мрън

Пролетен кривиндел

Пролетта се забави по нашите ширини. Чакаш слънце и цъфнали нарциси, а то вън сняг фръска. И докато се подпирах с лакът и гледах от другата страна на прозореца сиво небе, налегна ме нещо, което поради липса на по-точна дума ще нарека „пролетен кривиндел“. Защото умора не е, дори напротив, енергия имам в излишък, но не от хубавата енергия, „тъкмо съм се събудил, чака ме прекрасен ден и ще свърша сто неща“, а по-скоро онази, другата енергия, дето ти идва…

Прочети
Книги

„Вечната Амбър“

След „Покани ме да вляза“ на Йон Айвиде Линдквист, шведска бруталия от най-висок ранг, за контраст се хванах да чета една вечна класика, любима книга и пътеводна светлина на много жени, а именно „Вечната Амбър“. Ще преразкажа историята за тези, които искат да обогатят общата си култура. Все пак, „Вечната Амбър“ се е превърнало в нарицателно за някои наши политици. Значи оттук нататък: big spoiler alert! Анотацията: Историята в книгата отвежда читателите в Лондон през XVII век. Красиво провинциално момиче…

Прочети
Close