Категория

Мрън-мрън

Мрън-мрън

Когато си в Рим …

Имам се за адаптивна и културно гъвкава. Уча с желание езика на мястото, където живея и се нагаждам бързо към местните привички. Събирам си боклука разделно, когато нямам торбичка в супермаркета си дръпвам празен кашон от мляко за покупките, не се надявам да намеря отворен магазин в неделя и пия пшеничена бира с бананов нектар (т.нар. Bananaweizen). Все пак понякога ми е доста трудно да свикна с нещо, както в случая с немската FKK, например. FKK или Freikörperkultur („Култура на…

Прочети
Мрън-мрън

Пролетен кривиндел

Пролетта се забави по нашите ширини. Чакаш слънце и цъфнали нарциси, а то вън сняг фръска. И докато се подпирах с лакът и гледах от другата страна на прозореца сиво небе, налегна ме нещо, което поради липса на по-точна дума ще нарека „пролетен кривиндел“. Защото умора не е, дори напротив, енергия имам в излишък, но не от хубавата енергия, „тъкмо съм се събудил, чака ме прекрасен ден и ще свърша сто неща“, а по-скоро онази, другата енергия, дето ти идва…

Прочети
Мрън-мрън

И вие ли, бре?

След като с Мтел се разделихме с лоши чувства, идва време и за Виваком. В момента ползвам българския си мобилен телефон само за sms. Но си му плащах 30-те лв. такса на месец и нямах намерение да го спирам, преди и Виваком да се проявят като агресивни тарикати. Нямаме право да държим лични телефони на работното място, затова всяка сутрин телефонът се заключва в шкафчето ми, заедно с останалия багаж. Близо месец го намирах с паднала батерия от звънене на…

Прочети
Мрън-мрън

Нецензурен пост

Връщам се от Коледно парти по тъмна доба и ситня нагоре към входа на блока. Мисля си за мои си работи и бързам да се прибера. В този момент от висок етаж на съседен блок някой се провиква: – Курвоооо, къде отиваш, курвооооо? Замислям се за секунда дали да реагирам, но решавам, че ще е имиджова грешка да отговоря на такъв позив. А и откъде да съм сигурна, че точно към мен е оправен? В дългото спортно яке от гъши пух повече…

Прочети
Мрън-мрън

Къде ти е лопатата?

Отново наваля сняг. По улиците, по покривите и във Facebook статусите. Варна потъна в преспи, а между тях вие прословутият ни вятър и хвърля остри снежни искри в очите ми. Излизам сутринта да разходя кучето, входът – затрупан, само тук-таме стъпките на хората, които преди мен са минали през наветия сняг. – Я – учуди се една буля – снегът още не е изринат. Явно очакваше общината или добрите елфи да го направят. Чувала съм, че в Европа хората сами…

Прочети
Close