Категория

Лично

Лично, Писане

Опъната пружина

Гневът. Смъртен грях? Да го изпитваш е достатъчно наказание, мисля аз. Усещам го постоянно, подтиснат, като пружина, опъната до скъсване. Трепти в мен с всяка крачка. Напряга се, всеки път когато някой пешеходец ме блъсне с рамо и звъни заплашително, когато в автобуса някой положи ръка върху косата ми и ме оскубе. Периодично се лъжа, че е изчезнал, но гневът винаги се завръща. И когато надигне глава като гърмяща змия в сухата трева и размаха звънчето, докато самоконтролът се опитва…

Прочети
Лично

„Годинките летят … „

Честита Нова Година на всички! По повод един (надявам се) добронамерен коментар за това, че че съм била „използвана“ и „годинките ми летят“ искам да отделя няколко минути да споделя виждането си по някои въпроси. Имала съм най-различни любовни връзки. Връзки от „здрач до зори“, приключили с измъкване по чорапи преди сутрешното кафе и връзки от цели години, сложни като паяжина, резониращи от стари обиди при всяка грешна стъпка. Имала съм връзки, в които съм била обичана и необичана, желана и нежелана, в…

Прочети
Лично

Темерутски блог

Наскоро Майк Рам се свърза с мен за разрешение да включи „Десет малки тайни“ в сборник електронна книга за тази блог игра. Оказва се, че аз съм единствения напълно анонимен блогър* от избраните. Нямам посочено име. И снимката не е моя. Свалих я преди години от един сайт за сток фотография и я ползвам заради беглата прилика с мен. Защо? Още на пръв поглед се вижда, че в този блог пиша изключително лични неща. Аз съм във всяка публикация, моите…

Прочети
Лично

Сътресения

Последните месеци нещата вървяха много, много спокойно. Ремонтът на апартамента е в пауза, дългите тягостни обсъждания на слабите резултати на работа спират да стряскат след време, и понеже отдавна съм спряла сама да клатя лодката, връзката ми с Боби беше спокойно убежище в края на всеки еднообразен ден. От толкова спокойствие чак започна да ми писва и съдбата реши да ме сръга в ребрата, за да ми припомни кое е важното. Или, за по-удобно, реши да сръга най-близкия до мен….

Прочети
Лично

Детето в мен

Някои жени не обичат малки дечица. Не изпадат в безумен възторг при вида на бузесто бебе, не се трогват от руси къдрички. Ролята на майка не им подхожда. Те цял живот търсят себе си, бродят в собствения си свят и не очакват детето да му придаде повече смисъл, отколкото те сами са могли да намерят. Боби, например, обича децата. Когато на улицата някой мъник се блъсне в него, занесен в бяг, той се отмества внимателно, проследява го с поглед и…

Прочети
Close