Fortuna favet fortibus?

Лекарите обещаха, че операцията ще мине с лапароскопия, освен ако не настъпи някаква извънредна ситуация и усложнения. Така че не бях особено учудена, когато се събудих и разбрах, че се е наложило да ме отворят. И после хората се чудят защо не съм оптимист! Надявай се на най-доброто, бъди готов за лошото – златна стратегия!

Може да се каже, че имах „късмет“ обаче. Заради ремонт на някакво крило ме бяха сложили в стаите за частно-осигурени пациенти. Здравей, висок прозорец с изглед към Аахен, хубави мебели, свежо плексигласово пано с диви цветенца, собствен телевизор и слушалки, стъклена душ кабина в банята, бели кърпи. И най-хубавото – няма час за посетители, близките могат да стоят колкото си поискат.

Иначе всичко друго като във всяка болница – пълно изличаване на личните граници, креташ с катетър и торбичка от дренажа и чужди хора те водят до тоалетната и гледат да не припаднеш, защото кръвното ти е в килера. И тази кашлица! Но като погледнеш наоколо и те досрамява да се оплакваш, като виждаш, че други се борят с къде-къде по-страшни неща. Като Лилия – една рускиня с бяло лице и тъмни вълнисти коси като на кукла, майка на 2 малки дечица, която беше 6 часа в операция, за да изчистят каквото могат от метастазите й. С мъжа й, холандец, бяха като два гълъба, личеше си колко се обичат, сестрите плачеха като ги гледат и му носеха това и онова да хапне, докато се върти край нея. Видях я за последно като я връщаха в интензивното, но й стискам палци да се справи!

Та изписаха ме в понеделник, а в петък – второто интервю за работа. Пък аз едва ходя, коремът ми надут като балон заради неуспешната лапароскопия, не мога да си вляза в никои панталони. А сега де? Пих най-силното легално обезболяващо, което намерих, нацедих се в едни стягащи чорапогащи, обух дънки, скрих се в едно сако, дух над материята, ‘нъл тъй? и отидох на техническата част от интервюто.

В понеделник се обадиха – получих работата.

В сряда подписах новия договор.

В четвъртък си дадох молбата за напускане. Същия ден си купих и количка, един сребърист Citroen Saxo, която по забавно стечение на обстоятелствата намерих не само в моя град, а буквално в автокъщата на съседната улица.

Беше богата на събития седмица. Чак ми е нереално!

Съдбата обича смелите.

8 коментара

    1. Смела, отчаяна или глупава, едно от трите. Страшно много исках тази работа, затова и поех такъв риск с интервюто. Но не е добра идея, по принцип. Просто аз съм магаре.

  1. Браво..аз наускам моята работа без осигурeна друга и поемам към свръх скъпия Лондон да живея с приятел гей щото с хетеро… не се получи..Mагаретата се надушват..)

    1. Ама и ти си един екстремен случай … :)
      Успех в големия, шарен Лондон!
      Докато миналата година се разхождах ми се прииска да живея там и след работа и аз да се подпирам вън пред кръчмата и да пия шардоне, като всички млади, модни хора.
      Ах, the road not taken ….

      1. както се сещаш сега е твой ред да стискаш палци )

    1. А интересното тепърва започва.
      Някой ще трябва да си седне на д-то и да учи нови неща :D

  2. смелите са солта на живота…. успех ти пожелавам!
    Лично аз изобщо не обичам промените, те и за това често ме застигат, тогава зная че най-добрата стратегия е просто да се обърна с лице към тях и да ги посрещна :)

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: