Едно вълшебство – Crema Pasticcera

Познавам Деница от няколко години, отначало само като псевдоним от един форум за красота, а после и на живо – синеока, елегантна мадама, която знае парфюмите на Badgley Mischka, успешно пазарува обувки по интернет и има син с разрушителната енергия на ураган. Когато разбрах, че е започнала да прави сладкиши и създаде страницата си във Фейсбук бях много учудена. Срам ме е да си призная, възприемах я като жена тип „принцеса“ и не си я представях никак в готварско амплоа.

Оказва се, обаче, че когато търсиш красотата в живота, търсиш я навсякъде. Или както самата Деница шеговито се изрази „лудоста от съчетанието на парфюми, гримове и парцали се пренесе върху тортите“.

Поразпитах я за това, което прави и реших да я представя и на вас.

Снимките са дело на ©Maya Photography и се ползват с любезното позволение на фотографа.
crema-pasticcera

Кажи ми, как започна всичко това?
Стана докато бях бременна с дъщеря ми. По цял ден правех сладкиши и манджи, естествено поради което влязох и за задържане в болницата (смее се). Но тогава хич не ми беше смешно.

След моят рожден ден и този на на малката, гостите ми ме караха да им помагам за партитата. Честно казано, не исках, но ме скастриха, че това е моята стихия и трябва да го правя. И реших да пробвам. И така вече година и няколко месеца.

Откъде получаваш вдъхновение?
Единствено в тортите и сладкишите мога да прекроя и покажа моя стил и красотата, както аз я виждам – по цветове, по вкусове. Това е моят свят и това съм АЗ. Тъй като аз не правя масово производство, а само по индивидуална поръчка, в сладкиша влагам погледа си за лицето, за което е предназначен.

Даже съм си мислила да правя и торта в съответствие с парфюм, стига някой да се интересува от подобно нещо освен мен.

crema-pasticcera-by-denitsa-dimova

Разкажи ми още за това, което правиш, как работиш?
Знаеш непоносимостта ми към фондановите торти. Истерията по тях ме кара да се опитам да докажа, че има и други материали освен захарно тесто. Но това е реалността – моя полуфонданова торта има почти два пъти повече виждания от друга шоколадова, която за мен е в пъти по-красива.

Защо всъщност започнах да правя торти, трудно харесвани на пазара, който се възхищава предимно от фонданови творения? Защото е крайно време хората да добият поглед и когато се напишат думи като трюфели, марципан, пралин и пр. да знаят какво е това не само на вид, а и на вкус. Трябва да има повече красота и естествен вид на сладкишите, съчетания с шоколад или плодове с такава уникалност, че да бъдат запомнени и поръчвани отново.

Използвам само качествени продукти, повечето от тях директно от Германия, защото няма как да се сътвори нещо вкусно, неустоимо и уникално по вид без качествени съставки. На мен лично ми е писнало от готови блатове, маслени кремове и химии. Аз мечтая за ухание на домашно приготвени сладкиши, които след 2 дни не стават за ядене, защито нямат стабилизатори.

Друго важно за мен е съчетанието на цветовете в един сладкиш или в една торта. Ако има дизайнерство в модата за дрехи, то това важи с пълна сила и за направата на една торта.

Най-интересно за мен е правенето на бонбони. Само за направата на 20 бонбона отиват 400-500 гр. висококачествен шоколад. Моята цел е разнообразие, да предлагам рецепти, ценени в Европа, много различни от нашият традиционен вкус. Имам и рецепти, които взех от един холандски шеф шоколатиер, уникални като вкусове, стига някой да иска да ги пробва.

Снимка: Mim's Mad Moments

Пазят ли си големите имена „майсторлъка“ или споделят с желание рецептите си?
Хората си дават рецептите, въпросът е кой ще успее да ги изпълни на същото ниво.

Разкажи ми някаква история, нещо, което те е развълнувало!
Най-невероятният момент за мен беше удоволствието да правя торта, мъфини и бонбони за една 10 год. кукла – Франческа. Никога няма да забравя изражението на личицето й. Каза ми, че съм вълшебница и как 9 год. майка й поръчвала на различни майстор сладкари, но в сравнение с мен тортите им не били нищо и как била изключително щастлива, че съм направила най-красивата торта за нея. Няма по-голяма радост от това да видиш сияещите очи на дете, особено знаейки, че децата не лъжат и са откровени.

За още красиви снимки или допълнителна информация, можете да посетите
Facebook страницата Crema Pasticcera by Denitsa Dimova.

И стихията на Деница – бутиковите торти с изумителен дизайн.

Бутикови торти Crema Pasticcera
Бутикови торти Crema Pasticcera
Бутикови торти Crema Pasticcera
crema-pasticcera-by-denitsa-dimova-2
crema-pasticcera-by-denitsa-dimova-3

4 коментара

  1. Както си мечтая да отида пак в Париж и да се насладя на творенията на Pierre Herme, така си и мечтая скоро да мога да отида на гости на всички съфорумки приятелки варненки и да се отдам заедно с тях на красивите (, а несъмнено и вкусни) изкушения, излезли изпод талантливите ръце на Дени! Честно, колкото и БГ кулинарни форуми да са ми минали пред очите (не са малко…), само нейните сладкиши изглеждат и на вкус, и на вид на световно ниво! Да, повечето сладкарски отплеснали се блогърки предпочитат фондановите торти, защото правят веднага впечатление с огромното разнообразие и ярки цветове. Но съм свидетел на не едно и две събития като сватби, кръщенета, рождени дни и други поводи, изискващи впечатляваща торта, как красотата отвън въобще не отговаря на плоското изпълнение отвътре (примерно, прост пандишпан със смотан маслен крем). И това – за безбожна цена… Та, предполагам (защото още не съм опитвала), че сладкишите на Дени са нещо повече. Защо го предполагам така на сляпо ли? Защото описанията на вкусовете и изгледа на творенията й, говорейки от някакъв си мой опит (от училище правя торти за рождени и именни дни, поради ограничен бюджет за други подаръци), просто са уникални и изненадващи. Това съм го виждала само в чужбина…

    1. И аз съм изпълнена с добри предчувствия и тази година около моя рожден ден мисля да съм в България и да поглезя себе си и близките си с една тортичка или пай от Дени :)

  2. Охооо… виждам една солидна претендентка за моята сватбена торта :))

    Много успех й желая на тази прекрасна вълшебница Деница! Браво за начинанието и ентусиазма да популаризира качествените домашно изработени продукти в България. На пръв път е! Понеже работя с много хора от хранителния бранш, знам, че има всичко необходимо да успее – уникален стил, добри намерения, креативност, упоритост и хъс!

    Прекрасно интервю!

  3. Уау, много съм впечатлена. Страхотни красоти. Чак искам да си измисля повод за поръчка. Разстоянието до Варна все ще се преодолее :)
    Ах, а как ли би изглеждал един Авиньон например…
    Размечтах се :)

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: