Bang, bang

Докато пиша това, малка сребриста кола лети като куршум по дъждовните пътища на Европа. Един мъж, който не съм виждала от близо 9 месеца, кара уверено към мен, хиляди и хиляди километри, за да ми предложи своята любов.

Аз съм свикнала да живея без него, но не съм го забравила. Връзката, дългогодишна и противоречива, щастлива и нещастна, сто пъти преродена и пренаредена, разкъсана и разтеглена до неузнаваемост от разстоянието и изминалото време, обаче я има. И заради мъничкия шанс да я спаси, той кара към мен.

Такива драматични неща обикновено се случват само в песните и романтичните филми. Би трябвало да изпитам женски триумф, но в реалния живот усещането е друго. Чувстваш се плах и малък, сякаш неведоми и велики сили извън обозрението на твоя ум в този момент решават съдбата ти. Аз съм като заек на шосето, заслепен от фаровете на връхлитащата сребриста кола.

Толкова пъти сам ми е казвал, че това между нас не е връзка, а ад. И все пак той идва, иска да се върне в ада, доброволно и устремено. Носи ми дарове, като на древно, кръвожадно божество – своята слабост и разрушените идоли на добрите, кротки божества, с които се е опитал да ме замести.

Дали е твърде късно? Кой ще го посрещне – само добър приятел или изгубената любима?

Още не знам.

13 коментара

  1. Имам предположение и мнение, но ще ги запазя за себе си… Сили ти пожелавам…Случват ти се поучителни неща…

    1. Погледнати отвън, като двойка, наистина попадаме в едни клишета, които водят след себе си и определени предположения и мнения. Пък не се тревожи, аз съм дебела глава, не си взимам поука лесно.

  2. Тази година ще е така…Драматично, вихрено, решително. Ти откровено си признай какво искаш и най-много те удовлетворява. И не се страхувай. Аз също се реших на драстични промени наскоро и съм като заека, за който пишеш. Елементарна супа не мога да сготвя за обичайните 20 мин., а се туткам по цял час…

    1. Лю, много се надявам, че при теб драматичните промени са за добро. Ти си прекрасен човек и заслужаваш само прекрасни неща.

  3. Оппааа! Романтична нотка усещам:))
    Да му беше заела летящата метла, та да не се страхуваш от фаровете на колата…

    И страхът и безстрашието са еднакво лоши съветници. Отпусни се поне за малко, пък времето ще си покаже.

  4. Жената, която обича и е обичана –

    Тя носи край себе си меко сияние
    Като ореол,
    Тялото й излъчва тънкото ухание
    На пролетен ствол;
    Ръцете й пеят със всяко движение,
    Милват целия свят;
    Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
    Като меден цвят…

    Жената, която обича и е обичана.

    Тя може само да трепне с ресниците си –
    И преспите се топят,
    И покълва камъкът,
    И изпуска ножа десницата…
    И светва светът.

    Станка Пенчева

    1. А има ли стихче за жената, която не знае какво иска? :)

      Благодаря за споделения лиричен момент, Еос.

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: