нИ съм УмРЕла

От края на лятото почти не съм писала. Ще се оправдая с това, че залях лаптопа и външния си харддиск с голяма чаша Сира Пентаграм Поморие, а вие ще ми повярвате, защото не знаете, че въпросният инцидент стана едва преди 3 седмици.

За да си разработя ръждясалото перо може да ви разкажа как започна денят ми.

Както винаги, станах в 05:00 часа и се облякох топло. Кучето чакаше търпеливо за разходката, без да драпа с крака по мен или да трамбова напред-назад из коридора и аз се почудих какво му има, да не е болно животното нещо, че е толкова послушно.

И как предстоеше само да ме опровергае …

Разходката вървеше добре, когато се наложи да се отбием от пътя, за да мине боклучийското камионче. И тогава Инди видя нещо, или получи сигнал от Космоса и внезапно реши, че ще се втурне през телената ограда в близкото пасище, събори ме първо на колене, а после и с лицето напред върху бодливата тел.

Тъкмо се бях освестила и проверявах дали не съм си избола някое око, когато усетих и първия токов удар, защото оградата била електрифицирана. Имах удоволствието на общо три освежаващи ел. преживявания, преди да успея да се откопча и да издърпам и кучето.

Сега имам дупка на челото и червена ивица на носа, като изгоряло.

И ми е едно такова … необичайно весело. Странно.

5 коментара

  1. Какво си говориш, никакво кафе не ми трябваше после :)

    Гвендолин, радвам се, че си се посмяла добре. И аз като направих оглед на щетите реших, че ситуацията е донякъде забавна :)

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: