Challenge accepted!

Нали съм споменавала, че имам ужасен страх от високото? Парализирам се, треперят ми краката, вие ми се свят. Ми … що пък вчера да не ида да се катеря?

Една колежка ме покани да идем в Kletterwald Aachen и аз се навих. „Предизвикателството е прието“, както би казал Барни Стинсън. Не знам защо реших, че като съм овързана с въжета, колани и карабини няма да е страшно и ще го преодолея. Но при страховете нещата не работят така. Рационални аргументи – „вързан си, бе, няма да паднеш, въжетата държат до 2 тона“, „кучето е 3 кг.“, „паякът нищо не прави“ – те просто не помагат.

Kletterwald Aachen е гора, в която дърветата са опасани с множество метални въжета и на височина от 0.5 до 20 метра има прикрепени дървени платформи, всяка от които е свързана с другата чрез преходи от въжета, висящи трупчета, дънери, мостчета, тунели, мрежи и пр. Веднъж тръгнеш ли, движиш се по нещо като пътека във въздуха със съответната трудност, няма как да се върнеш, даже и да искаш, и просто трябва докрай да минеш.

Нещата с преодоляването на страха не се случиха както ги мислех. Още на пробната катерушка след инструктажа сърцето ми отиде в гащите, и за малко да бъде последвано от други работи. Само защото съм безобразна скръндза и съм платила 19 евро вход реших да избутам цялото „забавление“, започнах от детските катерушки на половин метър височина и бавно стигнах до трудност P4 от общо 12, което е около 4-5 метра от земята. Много пъти си мислех, че няма как да се справя, но продължавах. Вярна е тази препоръка да не гледаш надолу. Е, посиних се на няколко места, но пък и доста пъти се пуснах по металните въжета на ролка, както Танго и Кеш като бягаха от затвора.

Знаете ли кое беше най-невероятното? Докато аз треперех, вкопчена на платформата на P4, над главата ми дечица на видима възраст 10 години се катереха без да им мигне окото на P11. Къде сме, планетата на маймуните? Забележително!

Обаче като теглим чертата, аз, бъзлата, все пак висях 4-5 метра над земята и наистина се катерих.

Писах си накрая „отличен“ и отидохме с колежката да ядем къри вурст.

Снимки: Kletterwald Aachen auf Facebook

5 коментара

  1. Нямам страх от високото и подобен тип преживявания са нещо, което ми е много приятно. Жалко, че не си усетила цялата му красота и браво, че си се престрашила!

  2. Хаххаха! Звучиш точно като мен. И аз понякога мога да направя някои неща на пук на себе си, но въпреки всичко си ми е шубе от високо и това е то :))
    Разбирам те напълно!

    1. Човек трябва и сам да се предизвиква понякога. Удовлетворяващо е.

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: