Който е внимавал в четенето знае, че аз не харесвам Том Круз. Смятам го за половинчато извинение за мъж и по възможност избягвам филми с него. Откакто, стъпила върху банановата кора от предразсъдъци, гледах Vanilla Sky с доста години закъснение, реших да не го съдя твърде строго. Отделно обожавам научна фантастика, затова и охотно отидох на кино да гледам Oblivion („Забвение“).
Земята е унищожена след ядрена война с иноземни пришълци. Джак Харпър и партньорката му Виктория (мечтая за такава млечна кожа и червена коса като нейните), „един перфектен екип“, поддържат летящите роботи, които охраняват станциите, извличащи последните ресурси на планетата, преди човечеството да се отправи към новия си дом. Всъщност … дали? От мерки за сигурност паметта им е изтривана между мисиите, но Джак е измъчван от сънища, спомени, носталгия по отминалото време и усещането, че Земята все още е негов дом. И след като спасителна капсула се разбива на предварително известна локация и там той открива красивата жена от сънищата си, истината за Джак и мисията му започва да се разплита. От поддръжка, той става цел на роботите-убийци и е време за изкупление и помощ, която блудния син да окаже на планетата-майка.
Въпреки, че е достатъчно зрелищен, за любителите на жанра, филмът няма да съдържа нещо нечувано и невиждано. Специалните ефекти са чудесно направени, има някакви изненади и обрат, но в мен остава отчетливо усещане за липса. Първо, липса на оригиналност. От разходките край падналата статуя на свободата до каскадите и някои реплики, цялото нещо е на ръба на клишето. Второ, липса на голям интелектуален стимулант, това, което винаги ме е привличало в научната фантастика. И трето, липсата на … достоверност. Знам, че ще прозвучи странно, мечти по бъдещето, технологии и прочие, но дори и във фантастиката очаквам да не ме правят на глупачка. Не може ти да църкаш сантиментално и пестеливо уж ценна водичка на цветенцето си, и вечерта да си плуваш butt-naked в басейна на станцията. И всичко ми беше някак напомадено. След години живот в примитивни условия дали ще имам коса като от реклама на шампоан, и след 60 години сън в капсула дали ще се събудя с копринено гладки крака или напротив, хм? Извинете, издребнявам.
По мое мнение, 6/10
Ох, причете ми се Артър Кларк.
