Норберт Винер – „Аз бях вундеркинд“

Аз бях вундеркиндБеше ми останал спомен, че някой ми е препоръчал тази книга. Не можах да намеря или да си спомня кой и защо, а като се замисля може би съм прочела как някой препоръчва на друг „Аз бях майка на вундеркинд“, което е съвсем друга история, а моя мозък на автопилот да е забърсал само думата „вундеркинд“ в заглавието.

„Аз бях вундеркинд“ е автобиография на американския математик от еврейски произход Норберт Винер, описваща детството му на свръх-надарено дете и първите години на кариерата му. Винер e легендарна фигура в МИТ и е смятан за баща на кибернетиката. Категорично не бих я препоръчала на всеки, но за правилната аудитория книгата може да е изумителна. Най-малкото, да надникнеш през очите на вундеркинда, който израства до стеснителен младеж, заплашен от посредствена кариера, да прочетеш за търсенията и грешките на едно голямо име може да те поучи, че във всеки възход има и моменти на падение, съмнение и тежка душевна борба.

Мога да разделя книгата условно на 2 части. В първата половина Винер говори за историята на семейството си, за детството си на вундеркинд, методите на обучение, които е прилагал към него баща му, и последствията от това за техните отношения, за светогледа на надареното дете и отношението му с другите деца. Тази част е по-обща и дори човек, който като дете е бил по-паметлив и следователно, подложен на присмех от съучениците си, може да намери някакъв паралел със себе си.

Втората половина на книгата е строго специализирана, Винер разказва за навлизането си в науката – философията и математиката, за професионалните си търсения, за познанствата си с големи учени на своето време и работите в различни европейски и американски университети, преди да попадне в МИТ, както и споделя разсъждения за приложимостта на науката в контекста на случващата се Първа Световна Война, за антисемитизма в Америка и за справянето с идеята за собствения си еврейски произход.

Тази част на книгата е доста конкретна и изобилства от подобни пасажи:

Курсът на Харди обаче бе за мен истинско откровение. Той започна от първите принципи на математическата логика и теория на групите, премина към интеграла на Лебек и обща теория на функциите на реалните променливи, през теоремата на Кошѝ и стигна до логичните основи на теорията на функциите на комплексните променливи.

След като се съберат по 2-3 такива параграфа на страница, усещаш как духът леко се отделя от тялото ти и те наблюдава докато уж четеш. Аз се реех в гимназиалните си години. Изпитах лека носталгия по времето си в Математическата гимназия, когато всъщност можех да цитирам теоремата на Кошѝ и за класна работа в 10 клас решавахме задачи за прием в Московския университет. И едно леко съжаление за всички тайни на математиката, до които никога няма да се докосна, защото се спрях на вратата на тази богата вселена. Разбира се, по времето, което сега лелея, нещата далеч нямаха нежна емоционална нотка, напротив, живеех подтисната, объркана и със съзнание за собствената си интелектуална нищета в леденосините очи на забележителната преподавателка по математика г-жа Хаджийска.

Ноооо … така е с Математическите гимназии – днес рев, а утре – Стокхолмски синдром.

И както рязко свършват главите в „Аз бях вундеркинд“ … до скоро четене и от мен.

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: