И вие ли, бре?

След като с Мтел се разделихме с лоши чувства, идва време и за Виваком.

В момента ползвам българския си мобилен телефон само за sms. Но си му плащах 30-те лв. такса на месец и нямах намерение да го спирам, преди и Виваком да се проявят като агресивни тарикати.

Нямаме право да държим лични телефони на работното място, затова всяка сутрин телефонът се заключва в шкафчето ми, заедно с останалия багаж. Близо месец го намирах с паднала батерия от звънене на един и същ непознат номер. Накрая ми писна и се обадих да видя за какво става въпрос.

Оказа се центъра за обслужване на клиенти на Виваком. Искали да ми подарят безплатен телефон и съм щяла „да мога да си запазя номера за още 2 години.“

Обясних, че не съм имала намерение да си подновявам договора и ако реша, когато се прибирам към България, ще посетя на място техен офис. Но бях бясна.

Защото някой шеф или маркетинг „гений“ във Виваком се радва, че е измислил как да пробута договор по телефона на наивни възрастни хора.

Надявах се, че съм била достатъчно ясна, но …

… комисията е разгледала и случаи, в които въпреки отказа на клиента, се оказва, че договор все пак съществува и на него му начисляват сметки по нов договор. виж повече »

Въпреки, че имам този номер над 7 год. все пак се чудя дали изцяло да не го спра. Почна да ми писва от тарикатските изпълнения на нашите оператори.

4 коментара

  1. За съжаление май всичките са едни и същи. Не мога да разбера как си мислят, че ще печелят като досаждат на хората…

  2. Именно, няма да спечелят, само си дразнят клиентите. Ако се бяха поинтересували какви са нуждите ми в момента, можеше и да си продължа договора на друг тарифен план, но така няма да я бъде.

    Булсатком пък в разговорите се държат, все едно нямат единна система за обслужване на клиентите и никой от операторите не знае какво си казал на предишния. 6-7 пъти поред различни девойки ми се обаждаха да ме питат защо не си ползвам оборудването и трябваше на всяка една да обяснявам неща от твърде личен характер като това, че приемника и чинията са останали у човек, с когото вече нямам взаимоотношения.

    За телефонния тормоз на Булсатком – мнение на Иво Илиев тук

    И аз се занимавам с продажби, но нямаш право така да тормозиш клиенти/потенциални клиенти и да обиждаш интелекта им с евтини номера. „Да си запазя номера още 2 години“ … *сумти*

  3. Има оправия, само им забравих името :)
    Купуваш си сим карта (по-добре две) и я зареждаш през кредитна карта. С нищо друго не може, защото реално така ги оторизираш да могат да си дърпат и следващи суми. Като ти свършат паричките, се обаждаш на оператор и им казваш още колко да ти заредят.
    Издателят всъщност е туристическа фирма, тъй че не се занимаваш с глупавите промоции на глобул, които ми пращат смс-и в 2 сутринта.
    В Израел продават естонски карти от тоя тип. Примерно мога едната да я оставя тук и да се свързвам с нея абослютно безплатно от целия свят. Или можем да си носим и двете и да говорим на местни цени, където и да се намираме. Готино е, нищо че пъровначално картите струват към 70лв (две).

  4. Е, ти най-важното си забравила, името.

    Всъщност в крайна сметка не си спрях картата, но минах на най-ниската тарифа. Засега немската карта ми стига, нямам с кой толкова да приказвам по телефона, особено когато имам домашен интернет. Да живее Интернета!

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: