Къде ти е лопатата?

Отново наваля сняг. По улиците, по покривите и във Facebook статусите. Варна потъна в преспи, а между тях вие прословутият ни вятър и хвърля остри снежни искри в очите ми. Излизам сутринта да разходя кучето, входът – затрупан, само тук-таме стъпките на хората, които преди мен са минали през наветия сняг.

– Я – учуди се една буля – снегът още не е изринат.

Явно очакваше общината или добрите елфи да го направят.

Чувала съм, че в Европа хората сами си чистели пред къщите. И нали и аз съм една европейка, както добродушно ми се подсмихват бакшишите, които всеки ден ме гледат как чистя след кучето, скокнах до горе, взех една лопатка и почнах да рина. Сутрешна физ. зарядка, здрав дух в здраво тяло и който рине активно, не му става студено.

Минават си хората, бързат за работа. Една женичка ми благодари, другите гузно ситнят покрай мен и очевидно предпочитат да  мислят, че нямам нужда от помощ, защото Тимур и другите командоси са някъде наблизо. Изчистих една пътека, ръснахме солчица и се качих да се наградя с хубаво еспресо.

Що тъй всички се оплакват какво правели или не правели общините, пък никой не се хваща с лопатата, м?

Кой чисти пред вашия вход когато навали сняг, приятели?

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: