Годишни архиви

2011

Обща

Как започна денят ви?

Моят започна със събиране на умрели котенца в торбичка. Имаме един съсед, който ходи да хвърля развалена манджа, храни и събира котките около блока, където те дрискат и се плодят в изобилие. Тази сутрин явно едната котка беше родила мъртви малки. Пазеше ги под пейката и ги ядеше откъм главата. Вързах кучето наблизо, изпъдих котката и събрах трупчетата, за да ги изхвърля, преди децата от блока да са тръгнали на училище. Никой да не си прави илюзия, че е голямо…

Прочети
Неуредици

Абдикация

Обещах да разказвам как върви с управлението на входа. След поредното общо събрание за избиране на УС ето как изглеждат нещата: Дадохме си отчета. Все ми се струваше, че не сме свършили кой знае какво, понеже по събранията постоянната тема беше откъде да изнамерим пари за поддръжка на рушащия се блок, без да вдигаме таксата след като наемателите на кафенето не искат да си плащат, но се оказа, че без видими разкрасявания сме помогнали за по-сух, топъл и не-мухлив живот…

Прочети
Мрън-мрън, Неуредици

За яйцето и кокошката през розовата мъгла

Който ме познава в реалния живот знае, че аз съм страшно завеяна. Не забравям-си-ключовете завеяна, а на едно по-генерално ниво, което означава, че в по-голямата част от времето това, което се случва, е на една мъгла разстояние от мен. Това ми позволява: 1. Последна да научавам пикантериите в офиса – кой с кого бил излязъл по работа, а после седалките на служебната кола били спуснати назад … 2. Да живея в България Съвсем сериозно. Имала съм неведнъж шанса да остана…

Прочети
Писане

С четка и боички

She paints her face to hide her face. Her eyes are deep water. It is not for Geisha to want. It is not for geisha to feel. Geisha is an artist of the floating world. She dances, she sings. She entertains you, whatever you want. The rest is shadows, the rest is secret. Обичам да рисувам. Като дете рисувах ежедневно, дори имах моливник и лакиран камък – награди от училищни конкурси (и една дисквалификация по несправедливо обвинение за прекопирана рисунка,…

Прочети
Лично, Писане

Опъната пружина

Гневът. Смъртен грях? Да го изпитваш е достатъчно наказание, мисля аз. Усещам го постоянно, подтиснат, като пружина, опъната до скъсване. Трепти в мен с всяка крачка. Напряга се, всеки път когато някой пешеходец ме блъсне с рамо и звъни заплашително, когато в автобуса някой положи ръка върху косата ми и ме оскубе. Периодично се лъжа, че е изчезнал, но гневът винаги се завръща. И когато надигне глава като гърмяща змия в сухата трева и размаха звънчето, докато самоконтролът се опитва…

Прочети
Close