Кръщене

Ходих на кръщене. Богоугодно нещо, а също и адски забавно. Сипаха 2 кофи вода в един голям котел, извадиха току-що купено олио от 250 мл. в пластмасовото шише както си беше да помазват бебето, а мен ме досмеша, понеже изглеждаше все едно се канят да го готвят. Почнаха да го мокрят със студената вода, то врясна на умирачка, а някой до него трижди се отричаше от Сатаната. Купон!

Вярвате или не, и аз съм кръстена. На 14 години бях същата безбожница, каквато съм и днес, но се съгласих, за да угодя на майка ми. Бях с дънки и плетена бяла блуза. Попът извади малко кафяво шишенце да ме помазва, а аз, както никога, разтревожена за дрехите си го запитах да не би това да оставя лекета. Той ми отвърна:

– Не се притеснявай, моето момиче. Такъв парфюм и в Шанел нямат.

True story.

9 коментара

  1. Аз все още не съм кръстена, но и не държа на това. Даже ми служи за много удобно извинение, когато ме канят да кумувам на нечия сватба :)))Добродетелите не се придобиват с едно „наръсване“ със студена водица от попа.

  2. Хаха, яко :D

    Аз съм била на 3-4 като сме правели едно групово кръщене на роднини. Нямам спомен, но са ми разказвали, че не съм спирала да се хиля. Чак на попа му станало неудобно. И досега ми е забавно превъзнасянето по която и да е религия. Иначе се смятам за вярваща с въображение.

  3. Мен са ме кръстили като бебе :) идея си нямам как се е случило в 1978 г. но е факт :)
    често влизам в черкви, макар и да не съм религиозна, интересно ми е… икони, иконостаси, свещници.
    Голям смях с тези „тайнства“, Църквата трябва да се позамисли и да осъвремени нещата… в 21 век сме, не в Средновековието :)

  4. И мен са ме кръстили като съм бил мъничък. Но не в църквата на родния ми град, ами в София, защото родителите ми са мислели, че ще си имат неприятности с „властта“.
    Сега съм вярващ, но не практикувам. Убеден съм, че религията ми помага да пазя вярата в доброто човешко начало, колкото и малко да е то :-)Затова, когато намирам изгубени вещи, ги връщам на собствениците им. А и на мен са връщали :-)))

  5. И аз не съм вярваща, и мен на 13 години ме кръстиха. Сестра ми искаше да се кръщава, така че нашите решили да мина и аз, за което ме уведомиха в последния момент. На моите протести, че не желая, ми беше отговорено, че имало намаление за втори човек и че вече били платили и нямало да им върнат парите. От церемонията си спомням най-добре, че ме принудиха за пръв път в живота си да нося обувки на токчета и краката ме боляха зверски. Така че, когато ни казаха да се събуем и да стъпим в леген със студена вода (моите опасения, че ще искат да ме събличат, се оказаха напразни) това беше най-приятният момент от цялото кръщене.

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: