В Белведере с Йозеф Данхаузер

Привърженик съм на определението, че изкуство е всяко произведение, което провокира емоция. Умиление, удоволствие, объркване или отвращение, няма значение. Мога да оценя колосалния труд, вложен в картина, скулптура, уловената точна пропорция, формата, цветовете, но от изкуството очаквам най-вече да бърка в душата.

В замъка Белведере във Виена разгледах Егон Шиле, импресионистите, дори Густав Климт без нищо да ми трепне. Но експозицията на Йозеф Данхаузер ме накара да се засмея на глас, извика топла сълза в окото ми, и неочаквано осмисли разходката.

Йозеф Данхаузер е австрийски художник от периода бидермайер. Роден 1805, умира 1845 от тиф. Завършва школата по изящни изкуства във Виена, рисува, между другото произвежда и мебели. Част от картините на Данхаузер са сатирични литографии посветени на ежедневието на виенчанина, други представляват интерпретации върху литературни и библейски сюжети, с морални послания. Чрез израженията, жестовете, дребните елементи, картините му разказват цели истории, пълни с деликатен хумор и общочовешки вълнения.

За съжаление в Интернет няма почти нищо на Данхаузер, но все пак исках да ви покажа някои негови неща. Твърде са дребни, за да се види детайл и да се предаде впечетлението, но поне мога да опитам.

Жираф в зоопарка, 1828 год. / Die Giraffe im Zoo

Граждани се блъскат истерично, за да видят екзотичното животно, което за първи път се показва във Виена. Перспективата показва тях като затворени в клетка – клетката на тяхното любопитство и простащина. Тези бесни тълпи изглеждат някак познати, нали?

Милостта на вдовицата, 1839 год. / Der Pfennig der Witwe

На преден план състоятелна двойка показно дава милостиня. На заден план вдовица е дала на малкия си син монета, за да я пусне в шапката на слепия просяк. Детето иска да я сложи в ръката му, но майката с жест го насочва да я пусне в шапката, защото добрината трябва да бъде анонимна и да не чака благодарност.

Партия шах, 1839 год. / Die Schachpartie

Групов портрет, изображение на виенско събиране от епохата, нарисувано по реална случка – игра на шах между банкер и млада унгарска аристократка, чиито любим имал дълг към този банкер. Младата жена печели партията, реакциите на всички около нея са различни, от възхищение през изумление до възмущение. Жената зад рамото на играещия мъж е най-чистия образ на отегчение, който някога съм виждала.

Самсон и Далила, 1835 год / Samson und Delila

Една от картините, които ми харесаха най-много. Самсон и Далила, малко преди нейното предателство. Само погледнете с какво обожание и всеотдайност я гледа той, как я докосва леко по ръката, без да подозира нищо! Тя изглежда разсеяна и замислена, хванала е кичур коса между пръстите си, но това не е ласка. Това е знакът към мъжете, които чакат отвън, за да нахлуят и да заловят Самсон.

Кучешка комедия 1841 год. / Die Hundekomödie

В отговор на остри критики, насочени към него, Данхаузер рисува тази картина на три кучета, които създават хаос в един кабинет и унищожават труда на човека. Кучето на масата носи видима прилика с най-суровия критик на Данхаузер, другите не са асоциирани с конкретна личност. Кучето, което се въргаля под масата по гръб, несериозно и увлечено от общата лудост представлява журналистите и пресата.

–––––––––––––––––––––––––––––

Детето и неговия свят, 1842 год. / Das Kind und seine Welt

Заспалия художник, 1831 год. / Die Schlafenden

Комична сцена в ателието, 1829 год. / Komische Szene in einem Maleratelier

Експозицията е временно в Долния Белведере и приключва на 25.09.2011 год.

Аз не издържах, специално минах отново през Виена на връщане и си купих албума с пълното творчество на Данхаузер, недовършени скици, критика и още информация за живота и работата му.

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: