9 истини за живота с куче

Целта на този пост не е да отвращавам читателите или да ги отказвам от идеята за куче, а само да посоча някои подробности около живота с куче, които иначе бихте могли да придобиете само от личен опит. Те са далеч от романтичната представа на хората, която обикновено включва посрещане с размахана опашка, разходки сред зелени поляни и гонене на фризби, но са неизменно присъстващи и е добре да си имате представа предварително.

1. Хората и забраните В повечето градове в България няма условия за отглеждане на куче. Няма къде да го пуснете да играе свободно или да го възпитавате, без опасност да го блъсне кола или да уплаши минаващи минувачи. От самото начало вие сте поставен в положение да бъдете нарушител. Няма обособени полянки с ограда или кошчета с торбички. Има само забрани и погледи, пълни с неприязън, докато водите кучето си на публично място, защото преди вас някой мизерник е минал, оставил е песа си да се издриска на тротоара и се е направил на приятно разсеян. Почти навсякъде в градския транспорт, в заведенията и в хотелите е забранено за кучета. Това образува доста нерви.

2. Хигиенните навици Някои кученца придобиват хигиенни навици бързо, в рамките на седмици след третата ваксина. Но има други, които се научават по-трудно и до възраст 1 година може да има инциденти вкъщи. Това са кофи животинска пикня, които ще се изсипят в дома ви. Ако имате килим, просто отсега ви казвам – изхвърлете го.

3. Разходките Разходките пролетно и лятно време са приятни, но ще ви се налага да извеждате кучето в 6 часа сутринта и на -10 градуса, в сняг, в дъжд. Няма значение колко ви се спи или колко е студено, това не може да чака.

4. Миризмата Всяко куче, дори и късокосместото има специфична миризма. Тя ще се пропие в дома ви. Няма да я усещате, но гостите ви ще я усещат. А не можете да къпете кучето твърде често с шампоани, тъй като това нарушава мастния баланс на кожата, води до екземи и други кожни проблеми.

5. Космите Всяко куче, дори и късокосместото, пуска косми. Те се набиват във фугите на плочките, в покривките на леглото, в дрехите ви. Дори и след пране по дрехите си пак ще имате косми.

6. Унищожени вещи Някои нервни кучета със страх от раздяла могат буквално да ви смелят мебелите на талашит. Има и по-спокойни кучета, при които се случва по-рядко, но при всички положения се пригответе за унищожени вещи. Колкото и да прибирате и обезопасявате, неизбежно е, а един момент невнимание стига. Инди отпаря сандал за 20 секунди. Дотук имам унищожени слушалки за Скайп, клавиатура, кабела на телевизора и 3 чифта сандали, едните от които доста скъпи. Да, при десет чифта чехли от по 5 лв. въргалящи се из къщата, кучката изобретателно е свалила от един рафт торбичката, в която бяха американските ми стилето и им изяла токовете.

7. Лайната Много от кучетата обичат да ядат лайна. Извинете за грозното изказване, но е истина. Без значение дали е безпородно или родословно, шансът кучето ви да го влече този деликатес е голям. Инди си ядеше акото като малка. 30 секунди отсъствие и се връщаше от другата стая мляскаща, с лош дъх и доволно изражение. Някои кучета го правят цял живот – ядат свои лайна, на други кучета, а често и човешки. Ще ви дебнат, ще хитруват и ще правят всичко да се доберат до целта си, без значение колко възмутено им викате.

8. Мършата Повечето кучета обичат и мърша. Да я дърпат, да се въргалят в нея от инстинкт да прикрият миризмата си. Както и с другите гадости, влечението е по-силно от възпитанието им. Наскоро на поляната се появи умрял гларус. Първите пъти Инди поне от куртоазия се правеше, че на поляната има нещо интересно, преди да хукне към него, но накрая вече само докато я пуснех, директно драсваше, прескачаше трапа, който ги делеше, и му налиташе. Накрая се принудих да сложа ръкавици и да махна мършата лично оттам.

9. Други проблеми Ще има много ситуации, които няма как да предвидите и които ще ви костват нерви и пари. Както това, че съседката е хвърлила рибешки глави да храни котките пред блока, вие разхождате кученцето по тъмно, то се нагълтва с рибешка глава, засяда му в гърлото и трябва да търчите в 12 часа посред нощ до спешния център на Вет клиниката, да му правят рентгенова снимка. Или това, че е кучето се оказва алергично към по-скъпия препарат за обезпаразитяване, който сте му взели уж за добро, посира се зверски и намирате локва лайна в коридора, плюс опръскано по стените на 30 см. височина.

Помислете си хубаво, преди да вземете решение за домашен любимец! Кучето не е плюшена играчка, то е животно, има животински инстинкти и има своите нужди. То иска внимание, време, пари, цапа, вдига шум и понякога не слуша.

Разбира се, животът с куче си има и много радости. А истината е, че всичко е леко, когато се прави от сърце.

34 коментара

  1. Аз се оправям сама и не ми тежи, обожавам ламята ми :) Това не е пост за оплакване, а предупреждение, да знаят хората какви екстри предлага живота с куче.

    Валко, уважавам и мнението на хората, които смятат, че животно не бива да се гледа в човешко жилище. Във всеки случай, много по-достойно е да имаш такова мнение и никога да не си вземеш животно, отколкото да си вземеш и след 2 месеца да го закараш на вилата / на село / на лозето.

  2. И аз така – разказвах, разказвах, обяснявах…
    Въпреки това, много познати(а и някои приятели) си взеха кучета, вероятно подмамени от на пръв поглед, безоблачните ни и игриви отношения с Морт. Впоследствие се мислеха купища правдоподобни обяснения защо кучето не може да остане повече. Като се започне от „събрание на кооперацията“ и се стигне до „обриви“.
    Морт е вече повече от седем години вкъщи(в апартамента) и е немислимо да бъде някъде другаде. Koeто не изключва гореописаните факти, а само ги потвърждава.

  3. Здрасти! Признавам, отказа ме от идеята за куче вкъщи, че и без това имах големи съмнения. Но докато четох в детайли за кучешките поразии, неволно направих сравнение с тези, които извършват вкъщи моите деца – хм, не намерих голяма разлика, може би единствено относно космите, хахаа! Винаги намират начин да докопат и унищожат именно онова, което уж добре си скрил или обезопасил, как успяват…? :))

  4. Пазя се да правя паралел с отглеждането на дете не заради друго, а защото хората се обиждат. Откъде-накъде ще сравняваш песа с детето, плът от плътта ти! Иначе има много общи неща, най-вече това, че някой е изцяло зависим от теб.

    Но моето лично мнение е, че с изключение на недоспиването в първите месеци, дете се гледа по-лесно от куче. Първо, с дете си добре дошъл на хотел и във всякакъв вид транспорт, не се налага да подпитваш и да се подмазваш, за да ти позволят да почиваш заедно с него. Освен това дете няма силата и енергията да направи поразиите, които едно куче може. А кучето не се вразумява с годините, да, успокоява се, но завинаги остава едно голямо бебе, което е изцяло зависимо от теб за храна и тоалет.

  5. и мойта има афинитет към слушалки, кабели и чехли. най ме трогва когато котките отиват по нужда в пясъчника си на терасата, след което (ако вратата е отворена) тя изчезва за малко и се връща блажено примляскваща….обикновено след това обича да ми ‘дъхва’, което си е чиста проба изпитание на нервната система :D но пък за сметка на това поддържа панера чист….всяка ситуация има и добра страна се оказва

  6. Ако някой е издържал геройски публикацията ми без да се отврати, то със сигурност ти си го пречупила :)))))

  7. Аз пък въобще не уважавам мнението на хора, които смятат, че животни не трябва да се гледат в жилища. :) кучетата не могат да живеят без хора и хората не могат да живеят без кучета, факт!

    имайте предвид, че проблемите са различни при различните кучета. аз имам 35кг безпороден звяр, който никога нищо не е изял у нас. Прибира се от разходка, влиза в банята, мием крака, яде и ляга да спи до следващата разходка. :)

    ако някой държи кучето да е спокойно и да не прави бели вкъщи, да си осинови куче на над 3 години. колкото по-възрастно, толкова по-спокойно. :)

    1. Е, някои хора могат и си живеят доста добре и без кучета. Всъщност аз съм единственият човек в целия ни род, който има домашен любимец. Родители, лели, братовчедки, сестра ми, дори котка нямат и не разбират защо имам нужда от животно покрай себе си.

      Наистина, голям плюс е да се осинови възрастно куче (или котка). Спокойно, улегнало, знаеш какво получаваш като характер.

  8. Много добра публикация, наистина е хубаво да се знае, че кучето е преди всичко отговорност, защото е живо същество с характер, радости, болки и ангажименти.

    Аз живях три години без куче и дори не осъзнавах колко много ми липсва, докато Хари не дойде у нас. И да си призная дори извеждане на -19 градуса не ме е притеснявало :) По отношение на разстроения стомах, който му е коронен номер, добре че се научи да ходи на балкона, когато не издържа и така минимализираме щетите.

    1. Няма да се уморя да го повтарям на всички – кучето е голям ангажимент и такова решение трябва да се взима отговорно и с мисъл за бъдещето. Имах приятели, които искаха куче „по принцип“, но като наблюдаваха няколко месеца „на практика“ какви са ежедневните грижи и се отказаха. Което за тях беше правилно решение, защото заминаха в чужбина, мобилни са, пътуват много и наистина нямаше да им пасва на стила на живот.

      1. Така е, напълно те подкрепям. В допълнение ще кажа, че трябва наистина много да си обичаш кучето, което ти повръща в колата, особено когато тайно от теб се е наяло с говежда тор … а на задната седалка караш приятелка, навън вали порой и сте някъде из селата около София. Въпреки прането колата втори ден смърди и съществува с отворени прозорци.

        Като бонус от ситуацията кучето си докарва дрисък (добре де, ще го кажа културно – разстройство) и днес те е вдигнало в 5,30ч да го разхождаш, при положение че си го извел снощи в 11,30ч …

        … а колата си смърди …

        Те това ми е на мен в момента реалност, не е шега

  9. Джулия, повярвай ми, изобщо не го приемам на шега.

    Каквото и да ми разкажеш, обаче, мога да те „бия“ с една моя история, която се разигра на варненския плаж. Обаче няма да я пускам тук, аудиторията няма да я понесе. (само на теб, ако ти е любопитно, на пощата)

  10. Толкова сте прави.Отраснала съм с кучета и реших,че съм възрастен човек живееш сам и ще си взема кученце.Оооо голяма грешка.Дребния фъстък ме докарваше до лудост.Все едно нарочно не искаше да стиска и да пишка навън и да седи по 45 мин на всяко извеждане,а се е случвало през час да излизаме с идеята да не пишка в къщи.Нищо и никакъв йорки ми съкрати живота.Отгледах я до някаква сносна възраст (след като счупи крак и операциите) и в един момент почнах да ходя на гости в къщата на родители ми по-често.И след всяко ходене това кученце все повече отказваше да си идва с мен.Оставях я за ден два там и накрая така си и остана.Никога не е искала да си идва с мен колкото и пъти да съм ходила да я виждам.Там си има двор и още други 3 кучета които тероризира денонощно.Но тя така си и остана – изпуска се вкъщи,по цял ден се шляе навън и пишка през 40 мин.Тъй,че и малките породи не са шега работа и даже си мисля,че от към пишкане искат по-често излизане.Нз моята гад ли се падна такава – възможно е.А и още нещо малка не харесваше деца и постъпваше като пумиар(в най-добрия смисъл го казвам имаме и такова куче)чака ги да стигнат до нея и тогава ги хапе.А те децата се раздаха често на малката топка.Така правеше и с кучетата.А иначе не е лоша не налита на хора.Странно куче е признавам имаме и друг йорки и е пълната и противоположност – не обича да седи навън,гушка се и може да не мръдне цял ден като си в къщи.Но пак казвам може и такъв терорист да ти се падне като моята кучка.Голям късмет е – с характер са и няма един с един еднакъв.Но и аз споделям мнението на другите и смятам някои ден да го приложа-особено за първо куче е добре да се вземе по-голямо куче 1-2 год. с изградено хигиенни навици и същевременно по-спокоино и не желаещо да иска да разруши нещо.А за бели маи всички може да разкажеме доста и си е комично от една страна,но от друга ти иска да убиеш малката мръвка която те докарва до лудост,но като те погледне с най-жалният и неразбираш поглед как да му направиш нещо.Дете също по мое наблюдение по-лесно се отгледа.Голяма радост е,но си иска своето и няма как да отгатнеш какво ще ти се падне,какви бели ще прави,дали ще може да стиска например и тн и тн.

  11. Наистина отглеждането на куче не е никак лесно. Аз съм на 18години и си взех амстаф преди година и половина колкото и трудности лайна и повръщано най-трудното се оказа изведнъж проявилата се агресия към други мъжки и до ден днешен се борим с това. Но както Чичо Бен казва с голямата сила идва и голяма отговорност :D

  12. Четох внимателно всички коментари. По принцип в сайта влязох, за да се поинтересувам как другите се справят с космите на кученцата си. Очевидно…..не добре! Аз си взех помияр……една прекрасна Сара Тоти….наистина прекрасна….! Има си всички недостатъци на породисто куче, прави бели, прави много бели…..яде кабели, обувки, четки…и всичко, каквото докопа! Но я обичам….толкова много, че не смея да мръдна зад граница, заради нея….защото я обичам……!

  13. Инна, да заминеш в чужбина не значи непременно да изоставиш кучето си. Аз не го направих. Има си начини. Ако ви е интересно, мога да дам повече информация.

  14. Даа, кучето е грижа и отговорност. Преди да си вземем нашия сладур, дъщеря ми все мрънкаше за куче, че ще го гледа и т.н. Защото знаех какво ще се случи докато беше малка и отказвахме, но вече порастна и без да ни пита доведе малък самоед вкъщи….В началото си го гледаше, но с времето всички свикнахме с присъствието му, а и той е толкова добро, умно, красиво, обичливо и сладко топченце, че без да се усетим всички започнахме да се грижим за него като за малко дете. Той наистина е като малко дете – когато направи беля и някой му се скара тича и се крие зад мен (приемаме като майката), от съпруга ми има респект, слуша го безпрекословно, изпълнява всякакви команди и нареждания, а дъщеря ни я приема за другарче за игра. Вече се питам, как толкова години сме живяли без него… той е прекрасен…най-доброто същество, което съм срещала. Обича всички, радва се на всичко. Е в началото, докато се научи да пишка и ака навън и ние чистехме локвички и купчинки, но никога не е прави друг вид бели, нито гризе мебели, нито обувки, обича, когато мен ме няма да си завира муцуната в моите чехли и така спи. Понякога се разболява, повръщал е по цяла нощ, но не ми е тежало да се грижа за него и да го успокоявам, да почиствам и т.н. Притеснявам се за здравето му като за член на семейството, с тази разлика, че ако някой от хората има нужда от нещо, ще се обслужи сам, а малкия ни топчо е напълно зависим от нас. Обичаме го и той ни се отблагодарява с най-искрения поглед, облизване и радостно мятане на опашка винаги, когато е около нас. За космите по пода какво да ви кажа – и двете с дъщеря ми сме с дълги коси и май по пода понякога намирам повече косми от нас отколкото от кучето. Въпрос на хигиена – аз чистя с прахосмукачка през ден, а подовете се мият всяка вечер, дори и когато малчо все още не беше при нас. Той свикна с това, че мама чисти и вече самия той обича да му е чисто. Винаги след разходка подава лапичките да му ги почистим и не влиза в къщата докато не е хигиенизиран. Разбира ни като човек, само не може да говори….(за сега…ха-ха)

  15. Много се радвам когато прочета как някой живее в хармония с кучето си :-) Браво!

    1. Благодаря, всички вкъщи се чудим как до сега сме живели без него, той е страхотно съкровище и всеки ден ни радва. Дано повече хора разберат, че тези мили същества (домашните любимци) ни правят по-добри и по- спокойни. При тях няма лицемерие и злоба, няма желание за отмъщение, обичта им е искрена и щеш нещеш – след време се променяш и ти към по- добро.

  16. Аз от малка съм израснала с кучета, поне 2 винаги. Когато съм била на годинка нашите взели едно кученце- Тити (улична превъзходна отиваща към болонка). Това мило кученце ни донесе Рони -следващото попълнение в семейството,а когато бях на 17, Тити-вече и той на толкова умря в съня си в ръцете ми през нощта, гушнат и обичан до последния си дъх. Рони се оказа страшен дивак, но нищо пред следващото попълнение- женски бултериер Марика. Двамата се разбираха отлично, но Марика буквално изяде покъщнината. Мина време и преди 5 години се преместих в нова къща, където един месец нямах домашен любимец и за мен беше крайно необичайно да няма кученце около мен, и така до един светъл ден, когато прибирайки се видял странно рошаво същество, да се лута и тича право с/у колите на Цариградско шосе в едната лента. Спрях, изтичах и за секунда се разминахме и двамата с това един джип да ни помете, НО прибрах рошавата топка. След преглед и почистване, под 3-те кг. козина образувала черупка, се подаде едно бяло кутре с едно черно около и ухо като пират-това беше Фъс (любовта на живота ми), музата за една моя татуировка и най-любимото ми същество. Оказа се на 2 годинки, но по-възпитано, послушно, смирено куче не съм виждала. Ходещо дебело килимче. След него дойде и Бруно (нашия голдън), после котката Мъри, помежду тях няколко спасени улични кутрета, на които намерих дом иии така…
    Разтегнах този локум, тъй като за толкова години (25), като може би 15 от тях напълно съзнателни, винаги съм гледала кучета и нито в един момент не съм се чувствала сама, винаги са ми били безмълвна подкрепа и любов. Изчистила съм тонове акита след тях,тичала съм безброй пъти напред назад за тях, но погледа на благодарност и обич когато се прибера не може да се сравни с нищо…<3

  17. Даже и пушачите са по-светни хора от кучкарите!

      1. Bobi, грешка ще е да спорите с някой, който е влязъл веднъж, изказал се е със самочувствието на последна инстанция и е изчезнал. :)

    1. За мен кучкар е титла ,която всеки свестен човек с гордост би носил ,

  18. Ние си имаме златна лабрадорка. Лабрадорите са най-страхотните кучета, които съм срещала. Уникално милички, въпреки големите си размери се разбират с всичко живо, даже подозирам че и с къртицата в двора се разбират. Когато я взехме мъжа ми искаше да я гледаме на вън, но не дадох, тази малка сладка топка сама на вън ми се видя жестоко и се разбрахме да я гледаме докато поотрасене вкъщи (вече е на тригодини и малко и още си е вътре ;) ). Първата година беше забавно- всеки ден след работа се прибираме, вземаме от вън метла и лопата и тогава влизаме на етажа- винаги имаше какво да се чисти. Разкъса дивана- буквално. Огромен ъглов диван го загризваше от единия край и го влачеше. Обикновено седи под масата докато ние се храним- масата е опряна на стената и какво да гледам един ден- докато си седи от долу и за да не й е скучно си гризе от стената :) Обожава да излиза на терасата лятото и така да набюдава кой върви на вън, но когато няма хора и кучета се оказа че гризим изолацията на терасата…. Обожаваше да ръфа възглавници, един ден докато ние сме на работа да отвори стенния гардероб (незнайно как) на първа линия отпред имаше две кофички с латекс, а отзад голяма торба с пълнеж за възглавници и кучката в стремежа си да се добере до пълнежа бутнала кофичките, едната обаче се оказала не добре затворена. Прибирам се и какво да гледам локва латекс в коридора с пух отстрани :) Това бе един от слуаите в които даже незнаех как да го почистя това…Беше забавна първа година, благодарение на нея се сдобхме с нов страхотен диван с дамаска, която не поема косми, ремонт на няколко стени и други готини придобивки и много много смях. Водим я навсякъде с нас- на почивки, на разходки сред хора. ако не беше толкова дрюжелюбна към всички вероятно и в офиса щях да си я водя. Обаче повечето ми клиенти се стряскат когато към тях се затича едно щастливо 35 килограмово куче и иска да ги лизне :) Установихме, че е най-готино като ходим на море да бъдем на места на които ходят основно чужденци, много малко от тях се стряскат от нея, обикновенно винаги имаме по някое детенце, което и е залепено на врата и не иска да я пусне. А всички деца в квартала като се прибират от училище винаги се отбиват до вратата на двора да я викат.
    Едно от нещата на които не можахме да я научим е да спи сама, просто не се получава ти и казваш да спи на нейното си легло, а тя е сложила муцинка на спалнята и заспива в това полу легнало състояние, но не иска да е сама (иска да е опряна до теб и да те усеща) и сърце не ти дава да я оставиш така и я каниш на спалнята. Е вече имаме и голяма спалня с място за двама + жълто куче.
    Малко дълго се получи, но исках да покажа колко безценен е живота с куче, въпреки трудните моменти ако ние приемаме всяка препятствие като предизвикателство нещата се подрежат чудесно. Не мога дори да си представя как съм живяла без куче преди. Не бих заменила нито един ден с нея за нищо на света.

    1. Преди горе долу година писах тук за последно. Нашият малък самоед е вече голямо момченце на година и 5 месеца. Моментите прекарани с него са най- хубавите в живота ми. Голяма грижа ми е, но сладка – всеки ден го виждам как се променя, все повече разбира, слуша и иска да ти достави удоволствие. Разбирам като казвате, че за някои хора е стряскащо когато към тях тича 35 кг. топка, но хората май по природа сме гадни. Веднаж, когато го разхождах, понеже той е наистина впечатляващо красив – едно момиченце на около 5-6 год. хукна зад нас да ни гони и с писъци и крясъци започна да иска да го погали. Повярвайте, така пищеше „искам да погаля тази мечка“, че дори аз се стреснах, камо ли горкото ми животинче. Започна да лае, което не е учудващо за куче – хората крещят, кучетата лаят. Майката на момиченцето пък започна да крещи по мен – „кажете му да спре да лае“. Е в този момент избухнах, казах и – госпожо първо ние не тичаме след вас, а вие след нас и второ вие накарайте вашето дете да спре да крещи, защото плаши моето куче – то какво да направи, да не би да е играчка. Кучето ми е най-дружелюбното същество, което се е раждало, никога не е нападнало никого, та той не знае да хапе.Не знам защо някой е написал, че дори пушачите са по- свестни хора от кучкарите. Да обичаш животните порок ли е? Да се грижиш за тях нещо лошо ли е? В този отвратителен свят, в който живеем, животинките са най- истинското и мило нещо, което ни прави човечни. Всеки ден докато моя пухчо си играе с другите кученца в градинките ги наблюдавам – всички са с искрящи очички и мили муцунки винаги готови да те близнат и да ти покажат колко са добри. Трябва да се учим от тях – в тях няма злонамереност, няма лицемерие, няма подлост – все „прекрасни“ човешки качества. Права сте като казвате колко е безценен живота с куче.

  19. Да това е истина и аз имам куче,но с този пост може да подтикнеш някой да не си взима куче.Само негативни неща сте написали тук.Кучето е най-хубавото нещо на света каквото и да казвате!!!!(Мразещ кучета)

    1. Този пост е само, за да подтикна някой да мисли преди да си вземе куче. Много хора, особено като им е първо куче, не са много наясно какви „екстри“ предлага ежедневието с животно. И после са неприятно изненадани, че то не е плюшка, която да стои кротко в ъгъла или да ги гледа в очите и да иска да отгатва всяко тяхно желание. Както казах и горе, огромен ангажимент е. А аз и позитивно се изказвам навсякъде другаде из блога. Само този пост е за предупреждение ;)

      1. ако не можеш да поемеш ангажимент да се отдадеш на съществото, което те обича и ти е вярно до като диша, не си вземайте куче. То е жива душица, която изисква грижи и отдаденост. За разлика от децата, които порастват и стават самостоятелни, кучето не може да си отвори хладилника и да се нахрани, не може да се разходи само, да се почисти, изкъпе или когато е болно да отиде на лекар- зависимо е от теб. Но тези очички, с които те гледа всеки път или близването за благодарност – това няма равно на нищо друго. Щастлива съм с моя прекрасен самоед. Той е съществото, което е до мен винаги и съм готова на всичко за него. Дори, когато мъжът с който живеех започна да нервничи, че съм уж по-загрижена за кучето ми, отколкото за него и ме убеждаваше да го подаря или продам, вече не е в живота ми. Но моят Ари е с мен и ще е така до края. Той е безценен и прекрасен, въпреки някои неудобства – да ставаме рано за да сме на разходка, когато е болен дори излизам с него по няколко пъти на нощ. трябва да му осигуря всичко за да е добре, но всеки път, когато се връщам от работа или командировка, начина по който ме посреща и любовта с която ме обсипва – е за това си струва да се живее, толкова е истинска. Който не го е изпитал – не знае какво е истинска отдаденост и любов- загубил е! Но хора, ако сте егоисти и не можете да преодолеете малките неудобства – не си взимайте куче. Не го мъчете, то иска вас и вниманието ви, любовта ви и ви връща стократно от всичко. Не случайно е казано, че това е най-добрият приятел на човека. Просто човека трябва да го оцени и да си даде сметка може ли да го понесе.

  20. Моля Ви ,никога не си взимайте куче , не го наказвайте с присъствието си
    -Кучето е благородно не се сърди когато му повишаваш тон , изливаш му негативите си ,а то пак продължава да те обича и да се гуши около тебе, въпреки това
    -кучешките изпражнения и пикня дразнят, простащината, наглостта , арогантността и другите житейски лайна, обаче са балсам , който гали душата
    -в хотелите е пълно с човешки помияри и цървули ,които се секнат , храчат ,уригат гръмогласно ,,бутат се из фоаетата, лаят на висок глас повече от десет песа , но те имат приоритета да се родят на два крака и да се наричат хора
    -аз си предпочитам кучето ,то има много повече качества от човека ,но и нещастието да расте и учи от него
    -ако попадне на добър човек ,то не се различава от човека , когато попадне на звяр и животно , то започва да го превъзхожда
    -не се сърдете , вашето куче е вашето огледало ,а кой обича неприятната истина

    1. Дарина, ако към мен е отправен коментара, малко е късно за предупреждения – Инди вече кара 8-ма година при мен. Улегна и с нея се живее много лежерно. Още ме изправя на нокти понякога и прави глупости, но съвсем без хич не може :)

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: