Стъкло

Засичам го на входа. Той се връща от нощна смяна, аз тъкмо излизам за работа. Поздравяваме се, разменяме по някоя излишна дума.

Той ме пита нещо. Засенчвам си с ръка, за да го виждам по-добре. Това, което казвам не е особено смешно, но той се засмива. Усмихвам се и аз.

Чаровник е. Цялото му присъствие е топло, мъжествено, предразполагащо.

Женените мъже с две деца не бива да изглеждат така.

Извинявам се, откъсвам се и забързвам към спирката. След 30 секунди вече ще съм го забравила.

Стъклото не се яде.

2 коментара

  1. Мдаааа, женените мъже с две деца трябва да са трътлести и дебелогъзи като жените си. Иначе се нарушава равновесието. Това го каза злобното дяволче в мен- иначе не съм права, естествено:)))

  2. Не е там акцента, на дебелогъзието :) По-скоро, че не всичко, което хвърчи, се яде. ;)

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: