От другата страна на стената

Приготвям се вчера да лягам, нагушила съм се в леглото като съсел и се каня да помириша възглавницата, секунди след което да се отцепя в безпаметен сън, когато ми се стори, че чух стенания. Дадох ухо. Няма грешка – от другата страна на стената някой правеше секс.

Хм! Изправих се на лакти и се заслушах. Понеже никога не съм живяла на общежития, никога не съм чувала как някой прави секс. Представлението беше твърде шумно, за да го игнорирам, затова волю-неволю трябваше да го изслушам, признавам – с интерес. Пък и да идеш да прекъснеш шумен купон е едно, ама как да вдигаш скандал заради секс? Че то човещинка! Във всеки случай го предпочитах пред съботно-сутрешните компилации от ранно творчество на Слави Трифонов на същия този съсед.

След като известно време слушах как момичето стене високо, интензивно и равномерно започнах да се чудя. Или получаваше половинчасов непрекъснат оргазъм, заради което трябваше веднага да ида да й стисна ръката, или нямаше идея какво е това и от невежество преиграваше като за Златна малинка.

Позамислих се. Съседът е едно замазано типче, което ходи с ланец и потник лятото. Не ми изглежда като секс-бог, а пък от другата страна жената се дере все едно е в порно с негри. Може пък външността да лъже. Може аз цял живот да съм си мислела, че мога да познавам добрите любовници само по вида и обноските, а всъщност да съм пропускала диаманти в праха, като мазното типче.

После пъшкането стана с възходяща интонация и започна да звучи някак въпросително. Не знам дали можете да си го представите, смешно беше. Мъж не се чуваше, но на няколко пъти тя каза пресипнало „Не, не, не искам.“ (А, де? Някой я убеждава да донесе маргарина и да я обърне от другия край). После пъшкането продължи, чу се скимтене, пръхтене и фърфорене като къпещ се бивол и след малко гръмна телевизор, чу се висок говор и смях. После всичко утихна.

И чак на края на този пост се запитах – щом аз ги чувам, дали и те не са чували нас?

Живеем в картонени кутийки, хора. Част от секс-живота на съседите си сме.

7 коментара

  1. Ще прозвучи цинично, но в известен смисъл съм направо благодарна, че ми е отнета възможността да слушам нечии телесни шумове :)

  2. Аз пък съм живяла доста време на общежитие и съм тренирана на такива шумове, гледки или директни изпълнения на другия креват в стаята, хахаха :))) И аз като тебе казвам, човещинка, какво толкова! Поздрав!

  3. Да, човещинка-понякога доста досадна като ти натресат подобни изпълнения, още повече като не искаш да чуваш дори собственото си дишане. От друга страна на теб някога пукало ли ти е какво чуват съседите, когато си в сюблинния момент?! Предполагам не.

  4. Аз нямам против тези звукови ефекти – много са забавни. Като човек, живял четири години в общежития, добре съм се посмяла. Над мен живееше един, който си го бях кръстила Минута-е-много, защото, докато леглото да затрака, и вече се чуваха тъжно изчезващи в коридора токчета. В съседната стая девойката звучеше повече като настъпана сова по време на акт, но поне беше по-интересна от лекциите ми по Евроинтеграция.

  5. Обаче единият от съседите беше като машина. Сега, като се замисля, не се чудя защо имаше толкова изпотрошени легла в блока…
    Да, живеем в картонени кутийки, но не е ли забавно?
    (съжалявам, но явно нещо не си падам по кратките и смислени коментари)

  6. Хриси, аз се опасявах, че напоследък съм започнала да си губя слуха, това съвсем сериозно, но явно си въобразявам, щом даже дишане от другата страна мога да чуя. Странно!

    Гвен, това за първи път ми се случва, затова ме впечетли толкова та и постинг му посветих.

    Иначе колегите, които изкараха следването по общежитията имаха тренинг за такива неща. Имахме един Ачо, който живееше с двама известни коцкари. Заради него беше изобретена поза 139 = 69 + 69 + 1 (Ачо чати).

    Петя, уж не се замислям много, но се налага да се съобразява човек.

    weasell, Минута-е-много е същата категория като Бързи-и-яростни, нали? :)

  7. Ами, нещо такова, ама май без много-много „яростни“. По-скоро само „бързи“ :D Ние се смеем, но горкото момиче…

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: