Разбрах, мерси

Нали ви казах, че се чудех за кокошката и яйцето. Е, днес си получих отговора.

Повод стана поредния чувал с вмирисан боклук, небрежно метнат пред асансьора на партера, който от вчера трови въздуха. Понеже никоя световна терористична организация не е поела отговорност за това зверство до момента, заприказвах се с Бай Георги, един от най-старите живущи в блока. По едно време се намеси жена му.

– Оооо, и аз се ядосвах толкова много, като се нанасяхме 27 годишна бях, постоянно се ядосвах. Ама се свиква …
– Ама искаш да кажеш, че и блока като е бил чисто нов, пак е било така?!?
– Ами да! На площадките между етажите какви неща имаше …

Ясно. Получих си отговора.

2 коментара

  1. „НЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИЗЛИЗА ОТ ДУПЕТО НА КОКОШКАТА Е ЯЙЦЕ.“
    Стара народна мъдрост.
    Аз все още се ядосвам и когато науча име, ходя и Му го връщам тъпкано. Но не помага. След това съм още по-ядосан на безочието и спокойствието, с което примат всичко това за нормално.
    Което като цяло е нормално за ненормалната ни държава. Надявам се моите деца да не повторят грешката ми и да останат тук. Би било жалко.

  2. Една наша комшийка, голяма чистница иначе, най-обича да си хвърля боклука през терасата зад блока. Иначе постоянно чисти, входната й врата е все отворена, за да може, който минава по стълбите, да я види и чуе как бърше прах, минава с прахосмукачката, тупа и ала-бала. И хапне си кисело мляко – хоп, кофичката през терасата, направи си салатка – хоп, остатъците през терасата. Но най-любимо ми е, когато си реже ноктите на терасата… а под терасата играят деца.

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: