Абдикация

Обещах да разказвам как върви с управлението на входа. След поредното общо събрание за избиране на УС ето как изглеждат нещата:

Дадохме си отчета. Все ми се струваше, че не сме свършили кой знае какво, понеже по събранията постоянната тема беше откъде да изнамерим пари за поддръжка на рушащия се блок, без да вдигаме таксата след като наемателите на кафенето не искат да си плащат, но се оказа, че без видими разкрасявания сме помогнали за по-сух, топъл и не-мухлив живот на доста от живущите.

Чудех се дали има смисъл да оставам в Управителния съвет, но всички най-ефективни членове си дадоха отвод, отказаха да участват повече, желаещи да ги заместят липсваха, не ни стигат хора за контрольор, нямаме касиер. Старите кучета ни тръшнаха документите и без дума за въведение изчезнаха, ние не можахме да изберем председател, понеже всички се чувстваха парашутирани насред нищото и бързаха да си ходят, че да си хранят децата. Единия даже телефона си не остави. Не знам как трябва да ни се отчита касиера, моите задачи преди бяха общо взето по водене на протокола, но почва да ме изпълва едно усещане, че ако не се хвана аз, няма кой друг да го свърши. Само дето мен никой не ме е предложил за председател. Обаче аз трябва да ги събера, за да решим и да си изберем такъв.

Вдигнахме таксата, бюджет ще има.
Но дали ще имаме воля да продължим?

Пак си взех беля на главата …

П.П. Един от живущите, който (естествено!) не присъства на събранието, заплашва да ни съди заради вдигнатата месечна такса.

4 коментара

  1. Ние пък покрив ще поправяме:)))

    Любимият ни испански телевизионен сериал е „Щурите съседи“ ( „Aqui no hay quien viva“ – буквален превод „Тук няма кой да живее“). Въпреки че сме изгледали всички серии преди години, и днес с удоволствие гледаме повторенията и по българската и по испанската телевизии. Различни възрасти, различни характери,но съседите са хората, с които живеем под един покрив и които са най-близо до нас в добро и лошо.

    Успех!:)))

  2. Така е, няма къде да избягаме от съседите си, трябва да живеем с тях. Ето, сега в управителния съвет е онзи чудесен човек, който живее под мен и открай време ми отправя обвинения за шум и че съм го наводнила. Същия, на който му падна тавана :) Няма как, ще се понасяме.

  3. Здравей,
    Значи, с теб сме колеги един вид. На общото събрание на моя вход, като се почна едно обяснение кой колко години е бил я касиер, я домоуправител, сумарно сигурно се събират повече години, отколкото е построен блока.
    Една нещастна женица пък обясни, че тя пари за домоуправител няма да дава. Ама не я интересува. Като предложиха сина и да стане, първата му приказка беше „Колко ще ми плащате?“…
    Андрешковщина и балкански номерца …

  4. Ловецо, ако се върнеш назад на другите теми със същия таг, ще видиш какъв цирк бяха предишните събрания.

    Колеги сме, в смисъл идиоти-идеалисти с амбиции да внесат ред и благоустройство за кефа на неблагодарните.

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: