„Годинките летят … „

Честита Нова Година на всички!

По повод един (надявам се) добронамерен коментар за това, че че съм била „използвана“ и „годинките ми летят“ искам да отделя няколко минути да споделя виждането си по някои въпроси.

Имала съм най-различни любовни връзки. Връзки от „здрач до зори“, приключили с измъкване по чорапи преди сутрешното кафе и връзки от цели години, сложни като паяжина, резониращи от стари обиди при всяка грешна стъпка. Имала съм връзки, в които съм била обичана и необичана, желана и нежелана, в които съм изневерявала или са ми изневерявали, връзки без никакви обещания и такива, в които са ми обещавали всичко.

Обръщам се назад и мислено обхождам всички избледнели еуфории и ужасни грешки, но само една единствена връзка за мен е била загубено време – oнази, в която не ми беше позволено да бъда себе си. Оплаквам горчиво всеки изгубен ден, в който не съм можела да кажа свободно мнението си под угрозата от скандал и се е налагало да си меря думите, питиетата и часовете с приятели.

Та така … според опита си, хората слагат приоритетите си на различни неща. Разделят си ги – жизнено необходимото от това, което бихме променили, но с което може да се живее. За някои хора абсолютно задължителна е близката перспектива за брак и деца, за мен приоритет номер едно е свободата да бъда себе си, комфорта и спокойствието. Звучи подразбиращо се и просто, но само ако не ти се е случвало да забравиш кой си бил от толкова преструвки. Трудно е. И досега не съм убедена, че съм си спомнила правилно.

Скъпи читателю, аз не се чувствам използвана. Време, в което съм можела да бъда себе си изцяло и свободно, време, в което съм била обичана, уважавана и обгрижвана, за мен не е изгубено време, дори да не завърши с пръстен и памперс. Мъжът, който ми донесе картонче от парфюмерията, грижливо увито в пликче, за да не загуби аромата си, защото си е спомнил какво съм искала да пробвам оттам не може да е „загубено време“.

Да, годинките летят. И?

8 коментара

  1. И кво като си летят годинките? Голям лук. Ми да си летят. То не е задължително и ние да летим с тях, по дяволите.
    Бъди здрава, бъди щастлива и обичана. Така, както ти го искаш. Другото изобщо няма значение:)

  2. Благодаря, да ти се връщат хубавите пожелания, това са най-важните неща наистина – здрава, щастлива и обичана!

    Летят годинките, но ако истерясам по повода, хич няма да си помогна, нали така? :)

  3. Ако ще се чувстваш по-добре като истерясаш, значи може и да има файда:)Всяко нещо, което те кара да се чувстваш добре, а и понякога онези неща, които те карат да се чувстваш зле, са си твоите неща в крайна сметка:)А какво по-хубаво от това човек сам да избира как да се чувства:)

  4. Хмм, споменаваш няколко пъти думичката „обичам“, и имам чувството, че влагаме различен смисъл в нея. Аз правя разика между това да съм „влюбен“ и това да „обичам“. Докато първото се основава на взаимното привличане, един вид игра на хормони, и може да съществува и в единствено число, то второто се базира на взаимното пълно доверие, и по своя смисъл е само в множествено число. Да се доверя, и на мен да ми се доверят. Да мисля винаги в множествено число, да нямам свои цели (не професионални, а житейски), а наши такива, каквото и да правя, да го правя за нас, а не за себе си, и другата страна така да постъпва, ако ще и за пари да става въпрос, пак така (семеен бюджет му казват). Това за мен прави двама души „двойка“ назависимо от подписа в гражданското, и казвам, че се обичат. Обичала ли си и била ли си обичана в този смисъл някога?

    ПП: Не се заяждам, просто си сравнявам мирогледа.

  5. Аз пък да ти пожелая много усмихната година, изпълнена най – вече с положителни емоции и забавни ситуации :)
    Годинките летят, летят … колко да летят? :)

  6. Не го приемам като заяждане. Забавих се, понеже от вчера обмислям какво да ти отговоря. Не знам колко назад в блога си чел, може би щеше да си намериш обяснение за някои неща.

    Правя голяма разлика между влюбване и обич. При мен обаче не може да се говори за типично влюбване, със симптоматичните му пеперуди и пр., а по-скоро за увлечение. Може да е хормонален дисбаланс, може да е егоцентризъм или липса на въображение, знам ли, трудно се влюбвам.

    Подразбира се, че обичта е това, което (евентуално) следва влюбването, след като си опознал недостатъците и по-скритите страни на човека до себе си, и го намираш за все така прекрасен.

    Обичта е чувство, а не норматив изисквания за покриване. Тя е нещо, което изпитваш към другия човек и може да се прояви много различно, според житейския опит.

    Затова твоя критерий с безрезервното доверие и общите планове като най-важен индикатор за обич e чудесен, но не важи 100% за мен. В моята връзка има двама души на определена възраст, с оформен характер и доста горчив житейски опит, които са обичали, доверявали са се и са строили планове за живот с някого, и след това са ги видели да рухват. Доверие има, общи планове също, но има и резерви. И за нас най-силен индикатор за обич е това, че във връзката всеки се намира по своя свободна воля, защото се чувства добре и желае да бъде с този човек.

    Наречи ме сбъркана, неспособна на обич, ако с това ще си обясниш нещата и се радвай, че не си с мен ;)

  7. Много вдъхновяващо е да се чете тук :) Най-ми е кофти , че мноого от познатите ми ,даже няма да се замислят над думите, които си написала .Но това си е мой проблем :)
    Само искам да кажа, че всеки си има предначертан маршрут в живота, но е въпрос на избор през къде ще мине, за да стигне до крайната точка, която е неизбежна :) Пожелавам Ви, да минавате винаги през „местата“, които желаете.

  8. замислям се какво кара думите на някои хора да те трогнат, а други- да те изкарат от равновесие? обща сензитивност!? не знам какво е, но и не е необходимо да сравняваме, нали. Всичко, което се случва в нечий живот е толкова индивидуално и същевременно неслучайно:)
    думите ти отразяват нещо мое…красиво е да го споделя!
    бъди много, много вдъхновена …винаги:))

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: