EL-DE Haus

Миналия уикенд бях на малка разходка до Кьолн. Зяпах забележителности, разходих се с корабче по Рейн, снимах, ядох Wurst, пих Kölsch, мека и вкусна бира, без резливия привкус на разреден украински спирт, който имат нашите бири. Имах намерение да пусна пътепис, но се отказах.

Кьолнската катедрала е прекрасна, разбира се. Величествена, огромна, апотеоз на човешкия креативен гений, готическо чудовище, забило черни рога в небето над себе си. Но на една малка уличка в сърцето на града, сива и съвсем обикновена на вид, се спотайва истинската сграда-чудовище в Кьолн. EL-DE Haus, централите на Гестапо.

Първоначално EL-DE Haus е била предвидена за бизнес сграда на бижутера Леополд Дамен, оттам идва и името й (L.D.). Преди да бъде напълно завършена, тя е иззета от Гестапо и там се установява щаба на тайната полиция. По време на мрачните години на режима в нея умират над 400 души от глад, мъчения, изтощение или избесени в двора. Тези жертви са отбелязани надлежно в документацията например като „неизв. украинец, парцел 57 от центр. гробища“.

На горните етажи се е помещавала административната част, докато подземията са играли ролята на временен затвор, където хора от най-различни народности са били водени за разпит и изтезания. Някои от тях са оставали месеци наред, натъпкани в тесни килии, с по една кофа за изпражненията си, сред мрак и непоносима смрад. За да минава времето затворниците пеели, рецитирали поеми, правели си дори малки представления. Поляци, украинци, датчани, дори германци, обединени от общата мизерия, намирали и общ език.

Стените още пазят хиляди драсканици на много различни езици.

„Невинен съм, не съм направил нищо, не знам защо съм тук.“

„Днес ще ме водят на мъчения, не знам какво ще стане“

„Обичам те, Люда“

„Мамка ти, Хитлер“

Трудно ми беше да си го представя. Глада, отчаянието, болката. Някак не можех да възприема, че тези неща са се случвали точно там, сред същите тези стени.

Нямам снимки от мястото. Оставих фотоапарата да лежи спокоен в ръцете ми. Тази история няма нужда от снимки. И без това EL-DE Haus е празна, няма мебели или инструменти за мъчения. Сред грубо измазаните стени стои единствено експозицията от документи. Те нашепват страшни истории.

Истории за пропагадна, започнала много преди войната с безобидни уж карикатури, за да създаде накрая вълна от сляпа расова омраза. За хората изселени, изгубили домовете, цялата си собственост и живота си. Евреи, цигани и всички набедени от „анти-социалните“ групи. За организираната програма за кастрация на хора с увреждания, епилептици, глухи, хомосексуални и дори на незаконните деца на германки от войници на окупационните сили от Първата световна война. За програмите за евтаназия, по силата на които 120 хил. души са убити. За Съда за честта и кръвта на Германия, разследващ извънбрачни връзки срещу „чистотата на расата“. За ролята на жената в епохата, героиня-майка и разплодник на колкото се може повече арийски деца. Документи, статистики, вестници, памфлети, списания, медицински картони … Един поглед в епоха на безумие.

Излязох след 2 часа, защото трябваше да тръгваме, но щяха да ми трябват поне още 2 да разгледам и внимателно изслушам всичко. Още се опитвам да разбера.

2 коментара

  1. Благодаря, че го отбеляза. Никой не коментира нищо и аз реших, че темата е абсолютно безинтересна.

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: