Градът е парфюм

В кристалния пролетен въздух, под новите слънчеви лъчи се носи едно вдъхновяващо ухание. Един калейдоскоп от познати и непознати миризми, които изпълват пространството и докосват спомените. А аз вдишам с пълни гърди парфюма на града и се потапям в него.

Сутрин. Миризмата на собствения дом. Дървесина и лек мухъл от банята. Памучни чаршафи. Навирам нос в топлите сгъвки на мъжа, който още спи. Усещам пулса му. Душа плитко и бързо, като хрътка. Опияняващо е. Напускам със съжаление за работа …

Вървя през книжния пазар. Хлад и влажна земя. Кафето и цигарите на продавачите, събрали се за кратка раздумка преди да опънат сергиите. Запалена индийска пръчица дими от щанда с екзотиките. Мазни банички и милинки от близката пекарна. Стара вълна и нафталин от антикварната сергия, точно като тавана на село. Дъх на плодове, докато подминавам продавачите им, които ми кимат и ме поздравяват. Как ги правят тези ягоди да ухаят така?

През деня въздухът се раздвижва. Ухае на прясна трева, едва що порастнала и вече окосена, на коли, на измит и затоплен асфалт, съхнещ под слънцето. Понякога и на парфюми, които вятъра донася. Прави ми удоволствие да ги разпознавам. Някъде там цъфтят акации. Или може би са липи?

Колкото по-жегаво става, толкова по-интензивно се носи и миризмата на хиляди топли, живи, дишащи хора. Миризма на гореща кожа и коси, масла за плаж, парфюми, сол и пясък. Има и дни, когато миризмата от морето е по-интензивна. Един екзотичен акорд в композицията на градския парфюм. Не знам как, но успява да изпълни дори малките улички. Миризма на сол, йод и водорасли, толкова близка и скъпа, че чак боли …

Ах, градът е парфюм …

4 коментара

  1. няколко пъти го бях чела..преди да почнеш новия блог..невероятно добро..и все се чудя ..как можа да тръгнеш , ако така ги усещаш нещата..просто се чудя..полу-на-глас

  2. Много лесно, Ирен. Докато имам възприятие за нещата по този начин, навсякъде има какво да открия.

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: