Неочаквано

Откакто съм в УС на блока, добих самочувствие да се намесвам в разни ситуации, които от стеснителност преди бих си спестила. Влизам с рогата напред и въобще не си слагам на сърце кой какво ще каже или ще си мисли.

Наскоро ми донесоха, че съседите от последния етаж отглеждали котка на стълбището. Устроили я в кашон с парцал на дъното, сложили й вода в кутия от кафе и пластмасова купа с евтини гранули. Естествено, животното няма къде да ходи по нужда, всичко върши в коридора и там смърди.

Отговорника по етажа отдавна се дразнел и се опитвал да „реши“ проблема като вдигал скандали на съседката и ритал котката пред нея, тя от своя страна го заплашвала със съд, той я псувал и т.н. Даже не останах да изслушам цялата история на съседското правораздаване, ами тръгнах нагоре да разбера защо тия благодетели не заведат котето на ветеринар и не си го приберат като бели хора.

На стълбите след едно „пис-пис“ се появи и самия обект на скандалите, ябълката на раздора – кльощава шарена котка с ръбеста глава и един огромен корем.

Жената ме покани да вляза и препречи с крак пътя на котката, която се опита да се шмугне навътре. Обясни ми, че котката била на дъщеря й, но сега тя била бременна, мъжа й също не я искал вкъщи, понеже правели ремонт и щели да си купуват кожен диван. Преди имали коте, но то паднало през терасата и не искали да си взимат друго. Котката имала котенца, повечето раздали, едното паднало от стълбището и умряло. Водили я на някаква вила да я оставят, но котката се била върнала самичка.

Цял куп обяснения и оправдания за безотговорност, егоизъм и криворазбрана любов към животните. За да е пълна картинката, явно на някой малоумник котката толкова му е пречила, че я хванал и я пребил до кръв. На етажа още личаха петната.

Не мислех да си взимам друг любимец, но не можех да оставя работата така, дадох си телефона, дезинфекцирах още веднъж вкъщи след смъртта на Алвин и прибрах котката.

Първите дни тя не знаеше как да се държи. Личеше си, че човешките ласки са й приятни, оставяше се да я почешеш, мъркаше и тъпчеше на място с лапки от удоволствие, но после внезапно нещо й прищракваше, съскаше и при всяко по-рязко движение се хвърляше с нокти към лицето или крака ми (явно е била ритана). Успя на няколко пъти да ми пусне кръв. На кой ли ми напомняше това изстрадало същество, бито и недоверчиво, с винаги готови нокти, но закопняло за човешка добрина?

Заведох я на лекар, защото мислех, че е бременна. Оказа се, че е надута, защото е болна от пиометра, възпаление на матката. Без лечение, било е само въпрос на дни или седмици да умре. Оперираха я. Корема залепна за гърба й, ребрата й се брояха. Антибиотик. Мехлемче на раната. Лечебна храна. Грижи. Социализация. Търпение.

Прибирам се и тя врещи от вратата. Вече не е скелет, а пухкаво кюфтенце. Едно такова бежово с нежно ръждиво, цялата зелени очи и едни щръкнали уши. Слагам й храна, но тя я пренабрегва. Скача на коленете ми, притварям очи и тя нежно докосва лицето ми с нос. Гласовита е, мърмори си нещо и помряква без причина, просто за внимание.

Най-тъпото в цялата история – котето се казваше Злобара.

9 коментара

  1. Радвам се, че те чета отново.И най-вече от сърце се радвам за котето.Голям късмет е извадило с теб.Виждаш ли как хубавите неща просто се случват,без да ги очакваме!Надявам се да се случват по-често…:)

  2. Нямах избор, не можех да я оставя да студува и да я подритват.

    Сега тя зависи от мен и на смешния й котешки паспорт пише моето име, но не знам дали ще остане за постоянно. Поради ред причини нямам достатъчно време и така ще е още много месеци, затова предпочитам да й намеря истински дом със спокойни и търпеливи хора, които ще я обичат и ще й отделят вниманието, което заслужава.

  3. Да, при мен е. Даже мисля днес да я водя на вет за ваксина и вече ще е готова да поеме към нов дом.

  4. Хм-хм… оставям опцията отворена засега – прекалено съм подвижна, а котките имат нужда от дом – не мога да я мъкна навсякъде със себе си… Ако ми дойде акъла и стабилността скоро – ще дам знак. Може пък още да сте заедно и тя да ме чака :))

  5. Колко хубаво, че все още има хора, които без много да му мислят помагат на животно в беда.. котарана е много красива! :)
    Описанието с посрещането на вратата ми е много познато.. и мило.. и аз имам едно пухкаво топче.. :)

  6. Здравей! Радвам се, че те открих. Нали знаеш приказката, че си вземаме куче, за да получаваме любов, а си вземаме котка, за да даваме :)

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: