Годишни архиви

2009

Лично

За писането

Denia: Разказвачът Винаги съм имала „нещо“. То е било движещата ми сила в Интернет, през чатове и форуми, та чак до този блог. Не знаех какво е, докато не прочетох автобиографията на Стивън Кинг. Нещо, което самият той има. Тази нужда да пишеш, непрекъснато да разказваш истории, да споделяш части от себе си, отвъд границата на разумното и здравословното. Същата нужда, която го изкарва от наркоманския делириум достатъчно дълго, за да напише „Куджо“. Онази, която му дава сили да пропише…

Прочети
Мрън-мрън

Какви избори, като нямаме избор?

В предишната версия на блога бях отделила точно 3 думи за политическите си пристрастия – по Бай Ганьовски, „Сите са маскари“. Ако досега не съм надигала глас да дам подробно мнението си за политическата система в България, то е било защото съм чувствала, че аз право на недоволство нямам. Защото не гласувам. През целия си съзнателен живот съм разсъждавала като Тишо – докато не видя достойно предложение, аз вота си няма да дам на никого, та поне някой като ме…

Прочети
Хуморески

На плаж

Вечната ми лятна драма е, че много се харесвам с тен, но не обичам да ходя на плаж. Опитвам се да гледам позитивно на цялото преживяване, но не мога да си внуша, че стоенето на слънце е полезно за някой, така хронично умствено разстроен като мен. Отиваме с колата. Навалица. Трябва да разриташ няколко човека, за да си освободиш място и пак накрая се оказваш под чадър, без всъщност да си донесъл такъв. Настанявам се. Обещаващо е. Тихо плискане на…

Прочети
Мрън-мрън

Какво можеше да бъде

Започнах да правя ремонта. За премеждията ми и какво каза съседа отдолу като му падна тавана няма да разказвам сега. Но мога да ви разкажа за нещо друго. Живея в една стара панелка. Простете, не панелка, а пълзящ кофраж. И колкото повече напредвам с ремонта, толкова повече неща оголвам. Къде буквално, къде само с поглед … Изпод некадърните изолации и облицовки лежи един друг свят. Свят, в който можехме да живеем, ако не бяхме такива мизерници. Открих, че между малката…

Прочети
Хора

Гюлтен

Едно далечно лято най-накрая дойде и моят миг – заминавах да уча, студентка в друг град. Чакаше ме празният апартамент на роднини и надеждата, че най-накрая ще дишам свободно, без баба ми да изпада в амок и да ми говори за СПИН всеки път, щом поискам да изляза на дискотека. И за да не съм сама, майка ми се зае да ми намери съквартирантка. След няколко дни ми докладва със задоволство, че е открила, „много добро и ученолюбиво момиче, само…

Прочети
Close