Въшлива история

Стояхме в кафенето, по-скоро смълчани, отколкото ентусиазирани над чашите с мляко-меланж. Опитвах се да съм добър събеседник, но обсебена от натрапчиви мисли за друго, зяпах навън и не връзвах две смислени приказки.

Тогава Таня разтърси къдравата главица и ме попита:

– Разказвах ли ти като ходихме в Германия с Никола?

Аз се приготвих да слушам.

„Значи, беше 2000 година, аз на края на някаква моя връзка, когато Никола ми предложи да ходим заедно до Германия да взимаме някакви поръчкови коли. И на мен колко ми е акъла, излъгах всички, че отивам в София да превеждам на клиенти, после че сме с тях в Гърция и от целия път, правих снимки само в Гърция. Потеглихме, ходихме до завода на Ауди в Германия, гледахме как сглобяват коли, страхотия. Та взехме ние тази поръчкова красавица, GPS, телевизия вътре, телефони и на връщане – аз карам, пък Никола с джипа. Пък аз – 20 годишно пишлеме, тъкмо взела книжка. Кефя се, дъня Металика в колата, като влезем в тунел, целия тунел кънти. Хората спират, гледат ме, аз вдигам телефона и се правя, че говоря. Детски работи!

Качихме се на ферибота от Италия за Гърция да караме колите и едната вечер Никола слиза за вечеря, аз оправям и гледам – нещо пъпли по мен. Въх! Въшка! Откакто се помня, все съм рай за въшките. Чиста глава, от нищо въшлясвам, не знам колко пъти като дете съм хващала. И като се сетих в този ферибот какви ли не хора са се возили … Паникьосах се.

Слизаме в Гърция, 2 часа посред нощ, януари месец, аптека ще търсим. Тук аптека, там аптека – няма. Накрая намерихме един сводник с курвите, качихме го в колата, да го караме да търсим аптека. Той се разположи вътре, стопли се, кима одобрително, комфорта му допадна някакси, та взехме да се тревожим дали после ще можем да го изгоним. Стигаме в аптеката, аз се опитвам да си обясня проблема на английски:

– Lice! Lice!

Аптекарката недоумява. Демонстрирам нагледно с дръгнене по главата.

– Ааааа, паразитос!
– Да, да, паразитос! – разбрахме се.

Аптекарката отива да търси лосион, а сводникът започва да отстъпва назад предпазливо, после ни обръща гръб и търти да бяга. С Никола се почудихме малко, после избухнахме в смях.

Отидохме на паркинга, намазахме си главите, ама трябва да ги увием с нещо, да се задушат евентуалните гадини. Аз бях свила една шапчица за баня от хотела, сложих си я, а Никола си уви бяла тениска, като същинска чалма. И аз пак в колата за 200 хиляди, ама с шапката за баня. Цирк! Стигнахме на границата, как ни гледаха при проверката, няма да ти обяснявам.

Та тъй де … “

Смеех се на висок глас. Бях забравила другите грижи. Паразитос!!!

5 коментара

  1. А мен едно време, като ме „офъкаха“ заради въшки(и аз като теб ги прихващам и от четка за зъби), замалко да ми намалят и поведението, че съм се правел на нацист. Защото всички знаеха, че слушам забранената по това време „тежка“ музика. Докато обясня и ухото ми отиде, а и зад врата получих ъ-ъ-ъ…поощрение.

  2. Хахахаха… и аз се смях с глас. Особено на тези импровизирани тюрбани. Ех, паразитос… хахаха! :)
    Тия паразитос някъде около седми или осми клас бяха нападнали и мен, та се носех с момчешка подстрижка – на снимките оттогава към днешна дата никой не може да ме познае с окълцана косица, хахахаха.
    Но преди лосионите за паразитос, универсалния илач беше смес от газ, мас и оцет. Ужасонско! После дни наред обясняваш, че си правил маски за лъскав косъм :DDD

  3. Аз лично също съм имала няколко преживявания с въшки. Най-неприятното беше на един морски лагер. Не стига, че бях със счупена ръка, ами хванах и въшки, другите деца не искаха да са в една стая с мен и драмата беше голяма.

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: