Какво можеше да бъде

Започнах да правя ремонта. За премеждията ми и какво каза съседа отдолу като му падна тавана няма да разказвам сега. Но мога да ви разкажа за нещо друго.

Живея в една стара панелка. Простете, не панелка, а пълзящ кофраж. И колкото повече напредвам с ремонта, толкова повече неща оголвам. Къде буквално, къде само с поглед …

Изпод некадърните изолации и облицовки лежи един друг свят. Свят, в който можехме да живеем, ако не бяхме такива мизерници.

Открих, че между малката ми тераса и тази на съседа е имало стъклена преграда. Може би, за да се виждаме и да си говорим, да се познаваме и да се поздравяваме в асансьора. Тази стена отдавна е покрита с напукан дървен шперплат, който пък е боядисан с няколко пласта жълтеникава боя. Дори и да го махна, от страната на съседа са натрупани плоскости. Възможността за по-близък контакт е пропиляна.

Открих, че между етажите е имало остъклени тераси за общо ползване, заслонени по много хитър начин от двете крила на блока. Особено на високите етажи, гледката е впечетляваща – вижда се надалеч, чак до гористите хълмове извън града. Място, където можеш да седнеш спокойно лятото на хлад, да изиграеш една табла с комшията, да пиеш по нещо. На всички етажи тези стаи сега са заключени и пълни до пръсване с оръфани мебели, неработещи домакински уреди от време оно, торбички с бутилки от препарати, боклуци, боклуци, боклуци …

На всяко крило, на всички етажи, без изключение, хората са сложили решетки с катинари. В образуваните коридори са натрупани още вехтории. Ако стане пожар, ще се издушим до един като мишки. И като мишки живеем, затрупани в ненужни стари вещи.

Открих, че на стълбите има малки килерчета. Не знам за какво са. Може би за зимнина. Те също са натъпкани с боклуци, истински торби смет за изхвърляне, на която мястото е в контейнера – буквално до тавана.

Въобще като се огледах малко, започнах да се усещам сякаш с този ремонт правя гнездо насред бунище.

А всичко е било замислено да бъде по-иначе, по-приятно …

Иска ми се да видя някаква промяна и ще се потрудя за нея. Ще говоря с домоуправителя на нашия етаж, да разбера кой за какво отговаря, може ли постепенно да принудим хората да си почистят. Може би проверка от службата за противопожарна безопасност?

Събирам идеи.

5 коментара

  1. Толкова познато описание! В блока, в който живея- 18 етажен, на всяка, абсолютно! всяка площадка има стари, лакирани гардероби. Да, гардероби, всеки заключен с катинар. Явно играят ролята на склад за зимнина, що ли… Лятото като се разнесе една миризма от въпросните „мебели“, истина да не бъде. Даже не съм се и опитвала да разговарям с домоуправителката, защото сама тя има освен гардеробче и скринче… Така че самата аз събирам идеи и в този случай, освен покрай теб да следя за предложения, нищо друго не ми остава:))

  2. Това е толкова познато че направо ми иде понякога някого да убия, но нейсе какво да се прави; българска работа;

  3. Да не те разочаровам ама ….аз вече не бих се захванала с такова начинание.Честно казано по добре си премести гнездото.Аз преди известно време също правих ремонт,имах идеи,желание не да променя не света,а само един вход. Уви,много дебелокори излязоха! Какво да си говорим само при факта, че боклуците се изхвърлят през терасите! Намразих мястото, съседите, квартала. Сега вече не живея там и се надявам никога да не ми се налага.

  4. Е,аз живея в центъра на плд.9 етажа/3 са мазета/Всеки се настанил в някоя от тези стаички,държи там боклуци но се стиска-сложихме им наем по 10лв м. символично или да ги опразват за да ги дадем под наем на които желае от другите.Е, мина половин година…сложиха още по един катинар-това е инатлъка -да не се минат…
    Боядисахме им една нощ асансьора ние -нашето семейство-да ги изненадаме.
    Веднага се появи някои да надраска стените… Сега ще се местим напролет… махаме се, няма оправия.

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: