Два хубави филма: Джорджа О’Кийф

На вниманието ви днес ще предложа два филма, които много харесвам. Те имат някои общи неща – разказват за живота на значими съвременни художнички – Фрида Кало и Джорджа О’Кийф. И двете – силни, страстни жени, доведени до почти пълно опустошение от мъжете в живота им, по съвпадение и техни ментори, и в крайна сметка превъзмогнали обстоятелствата, като са потърсили утеха и смисъл в изкуството. И двете остават бездетни. Фрида Кало е с разклатено здраве и умира доста рано, едва на 47. Джорджа О’Кийф доживява 98.

Започвам с това, че много харесвам творбите на Джорджа О’Кийф. Картините й са пълни с цвят, с женствени форми. Едри цветя в пищни цветове, преливащи в абстракции, пейзажи с пясъци, животински кости. Един поглед отблизо на нещата, сведени до голата им същност, едно спокойно изследване на формата и цвета.

Кравешки череп с калико рози

Вкъщи имам МакМузика, розово и синьо номер 2 и горната, Кравешки череп с калико рози.

Филмът е подобен на работите й – цветен и чувствен. Животът и изкуството на Джорджа О’Кийф и сложната й връзка с Алфред Щиглиц.

s592

Джорджа О’Кийф и Алфред Щиглиц се запознават в много различно време от живота си. Алфред Щиглиц е прехвърлил 50-те, има собствена галерия и изградено име на сцената на изкуствата, изложил е дотогава неизвестните в Америка Матис и Сезан, женен е за богата наследница, която съфинансира начинанията му, и е в очакване на следващия велик гений на Америка, който по неговото предвиждане ще е жена. Тогава се появява тя. Джорджа е на 28, дъщеря на унгарски и ирландски емигранти, учителка по рисуване от Тексас, никому неизвестна, но талантлива, безстрашна, откровена до болка. Бащата на американската еротична фотография и майката на американския модернизъм се срещат.

Връзката им е сложна. Тя е негова муза и модел. Той е неин наставник, учи я как като артист да се продава успешно, едновременно се радва на успехите й, и ревнува, че тя като човешко същество остава свободна и независима от него, и надраства сянката му. Когато тя не му дава постоянно възхищението и обожанието, което той смята, че заслужава, той го търси в други жени. Обича я до полуда, без съмнение, но по онзи сляп, егоистичен начин, който обичат хората, които търсят да задоволят предимно своите нужди във връзката.

В момента чета „My faraway one“ („Далечна моя“) – първия том от техните избрани писма, нещо от порядъка на 700-800 страници. Между 1915 год, когато се запознават и 1946 год, когато умира Щиглиц двамата разменят близо 25 000 страници писма, понякога по 30-40 страници на ден. Което те кара да се запиташ колко точно комуникация и с каква дълбочина инвестираме ние, съвременните хора, във връзките си, помежду телевизията вечер в мълчание и WhatsApp съобщенията от типа „купи домати като се прибираш“.

Та, препоръка от мен – „Джорджа О’Кийф с Джоан Алън и Джеръми Айрънс.
Чудесен филм за един съботен следобед.

Следва „Фрида“

 

Признаци, че остарявам

Казват, че хората не се променяли. А, променят се. Аз преживявам скокове в личностното си развитие всеки път, когато животът ми плесне един зад врата. И друго – колкото и да не ми се иска, ние всички сме функция на биохимията на телата си. Хормони, ензими, импулси. И когато тялото ни се променя с възрастта, понякога се променяме и самите ние. Опитвам се да запазя духа млад, но си личи, че остарявам и то не само по все по-прошарената ми коса.

Не се ядосвам толкова. Преди имах проблеми с неконтролируем гняв. Дали защото стресът ми намаля, откакто напуснах България, дали защото кучето ме пречупи най-накрая или защото хормоните не ми стигат да припаля като хората, но вече трудно нещо ме вади от релси. Гледам, мигам като добиче и току въздъхна само.

Не търся на всяка цена конфронтации, но и не ги избягвам. Според ситуацията. Щом искам да отида и да кажа на жената с немския дог в кафето, че е недопустимо кучето да  лае минувачите и се опитва да им посяга, и че тя трябва да се прибере вкъщи да си го възпитава, то ще отида и ще го направя, нищо, че съм някаква си чужденка в държавата й.

Станах придирчива и консервативна. Ако щеш даже по отношение на бельото си. Едно време носех всякакви шарени полиестерни гащи като връвки, сега – само кюлоти от био памук, бран от елфи на зазоряване, и безшевни бикини от магазин Цифромания. Не съм носила опушен грим и дълги обеци от години (последното ми липсва малко).

От друга страна, за някои неща не се втелявам толкова. Като бях на 18-25 след като си епилирам краката, минавах с пинсета и оглеждах да не би да съм изпуснала нещо, понякога даже за още по-сигурно ги бръснех след това. Сега предимно бръсна. Набързо, а понякога даже и на сухо.

Ни’моа да пия като едно време. Преди лочех 4 вида алкохол до 5 часа сутринта, затварях заведението и отивах както съм с мрежестия чорапогащник на работа. Сега пия два коктейла, две минерални води, в 2 часа съм в леглото и на целия следващ ден ме цепи зверски главата.

Хранителните ми навици се промениха. Като дете и студентка бях повече от доволна да нагъвам сухоежбина, хляб с масло и салам, джоб, ей-такива неща, а супи и ядене със сос избягвах. А сега искам само хубава, богата, бавно готвена яхния или кремава супичка.

Въобще, скъпи читатели, аз съм вече една жена на средна възраст.

Което не ми пречи да вързвам панделки на Инди или да сипвам пуканки с шепите в гърба на М. докато ръцете му са заети с готвене. Напаст, какво да се прави …

Музикален фестивал Pinkpop #47


Тази пролет пак ме беше подгонил някакъв кривиндел. Аз съм така – седя си, седя и ме докривява нещо. Не знам каква беше причината, но ми отмина като си подплатих дните с повече съдържание. Mузиката от хард диска ми след 15 години ми е втръснала до смърт, затова си направих абонамент за Apple Music. И изведнъж светът ми стана по-голям и шарен. Докато работя, откривам нови групи и стилове. Чета отново повече книги и на път за работа слушам подкасти, от които научавам всякакви изумителни неща като това защо и как Кока-Кола успява да задържи 70 години цената на бутилка на 5 цента, от какво печелят играчите на покер, когато не им върви в турнирите, маркетинга зад прочутата чанта Birkin на Hermes, как се прави офшорна компания, защо е премахнат златния стандарт и пр. Супер-интересни неща, препоръчвам ви NPR Planet money podcast.

Подарих си и още едно ново преживяване. Първият ми музикален фестивал и къмпингуване на палатка. Рисковано съчетание, особено като не бях сигурна дали някое от двете ще ми хареса. Но се оказва, че в къмпингуването има нещо, което допада на минималистичната ми природа. Два чифта дрехи, малко тоалетни принадлежности, електронната книга. Носех си къщичката на гърба. Струваше си, плюс часовете чакане на открито на опашка за билети през февруари, за да стоя отпред и да кряскам на Rammstein. Една изпълнена мечта. Е, както повечето мечти не беше съвсем точно както си го представях, но все пак – велико!

Следва малко практическа информация, ако и вие решите да посетите Pinkpop.

DSC01322 DSC01328

Фестивалът Pinkpop съществува от 1970 година и оттогава е видял повечето величия на съвременната музика. В началото е бил наистина скромен, 10 хил. посетители, 10-15 гулдена вход, един див, кичозен, малък Уудсток. Постепенно е ставал все по-голям, по-комерсиален и организиран. Но последното си има и добра страна. Най-вече заради осигурените хигиенни удобства. Имаше прилични тоалетни, душове и станции за зареждане на телефони в близост до къмпинг местата.

DSC01346 DSC01347

Транспорт

Pinkpop се провежда в гр. Landgraaf, Холандия. Дотам можете да стигнете напр. с Wizzair от София до Eindhoven, и оттам с влак до Landgraaf (с една смяна на влака в Heerlen). Другият вариант, ако сте от района, е да идете с кола. Тридневен паркинг в наблизо намиращия се парк Mondo Verde струва 30 евро.

Престой

Билетът струва 195 евро и включва 3 дни фестивал и безплатен къмпинг. Единичните дневни карти, дори и 3 на брой, не дават достъп до къмпинга. Трите къмпинг места предлагат различни удобства, на различно разстояние пеша са от фестивалното място и изборът се свежда до това дали искате да сте в центъра на партито или предпочитате да се насладите на тиха вечер след музикалната програма. Повече информация – тук.

Сигурността е на ниво, всичко е отцепено с огради, има проверки на входа и нощно време се разхожда охрана, която обаче е ненатрапчива и много учтива.

Локация и кетъринг

Самата фестивална локация, Megaland Landgraaf съдържа 4 сцени, на които на ротационен принцип излизат групите. Имаше и специални подиуми, където инвалидите с колички могат да се качат, за да гледат удобно концертите. И наистина имаше много посетители с увреждания. Стори ми се чудесно.

DSC01307

В къмпинга можеш да внесеш провизии, но на фестивалната локация не може да се носи собствена храна. Хапване се предлага в множество павилиони, заплаща се в предварително закупени купони от по 2.50 евро. Цените са нормални за региона. Кафе или малка бира струват 2.50 евро, голяма бира или джин-тоник е 5 евро, хамбургер с телешко е 10 евро и пр. Интересното е, че беше дадена възможност да замениш труд срещу купони – събрани 50 пластмасови чашки или 25 картонени подноса, захвърлени от другите гости ти дават 1 купон. И имаше хора, които спокойно се възползваха от този вариант, без някой да ги гледа изумено.

Настроението беше лежерно, отпуснато. Въргаляхме се по тревата, слушахме музика, пиехме си бира. Нямах и нужда от спрей против комари, даже напротив, при 66 хиляди посетители по-скоро трябваше да се тревожа, че комарите няма да стигнат за всички.

DSC01334 DSC01338 DSC01339 DSC01343 DSC01345

Що се отнася до облеклото – пълна шарения. Тениски, дънки, рокли, венци от изкуствени цветя. Красивите пантофки на цветя ми направиха зверска пришка, затова още първия ден се отървах от тях и навлякох маратонките за бягане. Комбинацията с дълга, памучна пола и горница с качулка беше адски удобна, но и дава отговор на въпроса защо от мен няма да стане моден блогър.

Сигурно пак ще идем догодина, М. се нави лесно, още повече че връзката ни издържа изпитанието с къмпингуването, без някой да поиска да забие на другия нещо метално в окото.

Само едно малко предупреждение – концерти с предимно холандска публика са просто отчайващо нещо, ако на ръст сте под 1.80-1.85 м. Хубави и дружелюбни хора са холандците, но и много, много високи.

П.П. Снимките ми са посредствени, но не ми беше приоритет да фотографирам, ще прощавате.